Това, което наблюдаваме с климата у нас, е част от проблема, наречен глобално затопляне. Дългосрочните прогнози сочат, че затоплянето ще е най - силно в Югоизточна Европа, където е и България.
Това заяви пред Радио Пловдив доц. Калинка Кузмова, агрометеоролог от Аграрния университет в Пловдив. Според нея, неустойчивостта на климата и аномалиите през последните години показват, че Южна България върви към субтропичен климат.
Това означава, че ние трябва да приспособим селското стопанство към тези промени, смята доц. Кузмова. Тя отбеляза, че за тази цел трябва да се внедрят нови сортове сухоустойчиви земеделски култури. Това е дълъг процес, тъй като в крайна сметка означава промяна и на технологиите на отглеждане на земеделските култури.
Ще се променят и сроковете за агротехническите дейности, посочи агроспециалистът.
Оптималните срокове за сеитба, които са били актуални преди 30 - 40 години, се изместват от все по - топлите и сухи зими, обясни Калинка Кузмова. Тя препоръча на зърнопроизводителите да направят по - рано сеитбата на зърнените култури, ако топлото време се удължи.
Ако чакаме края на март, практически ще сеем при воден дефицит, предупреди специалистът.
Доц. Кузмова припомни, че в Пловдив през този сезон снежна покривка не е имало. Затова тя определи като основателни притесненията на собствениците на трайни насаждения от неочаквани застудявания.
Февруари ще е по - студен от януари. Но критични температури за овошните дървета няма да има, прогнозира Калинка Кузмова. Тя припомни, че най - студоустойчива е ябълката, след нея е сливата, които издържат до минус 32 - минус 35 градуса.
Ако в края на март или през април има някакви повратни студове, тогава притесненията на стопаните ще са основателни. Но, прогнозата е, че такива студове няма да има, така че няма от какво да се притесняваме.
Калинка Кузмова коментира, че поне в пловдивския регион есенните влагозапаси са били над нормата. Но те се изчерпват заради сухото и топло време през януари, което продължава и през февруари.
Лозята издържат до минус 18 градуса, заяви още доц. Кузмова и препоръча на стопаните да съчетават почвеното подхранване и с листно подхранване на земеделските култури.
Цялото интервю на Емил Костов с доц. Калинка Кузмова е в прикачения звуков файл.
Пенсионерите ще трябва да платят цената за влизане в еврозоната, ако не бъдат направени промени в закона за държавния бюджет за 2025 г. между двете четения. Това коментира икономистът Стоян Панчев, визирайки начина на определяне на ръста на пенсиите за настоящата година. Вместо да бъде използвано швейцарското правило, ръстът ще се..
На достъпността и качеството на произвежданата в страната хранителна продукция бе посветена днес дискусия в столицата. Организаторът на дискусията Андрей Велчев от Сдружението за достъпна и качествена храна заяви в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив, че резултатът от бойкота на големите търговски вериги е постигнат и гласът на българите е..
В навечерието на третата годишнина от руската инвазия в Украйна експертът по национална сигурност Йордан Божилов коментира възможния завършек на конфликта след обявената от САЩ позиция по него. Той коментира и евентуалното споразумение между САЩ и Русия. Според него това, на което залага администрацията на САЩ е постигането на някакви цели, които..
Владимир Иванов - председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, коментира в програма "Точно днес" бойкота срещу високите цени на хранителните стоки и доколко подобен ход може да повлияе на пазара както и предложените от правителството мерки за решаване на проблемите. Според него во момента се наблюдава устойчиво равновесие на цените..
Европа е в повратна точка, защото за пръви път от Втората световна война Европа и САЩ не са "непоклатими съюзници, неразривни и с една и съща позиция, за първи път Европа е предизвикана да търси решение не само за собствената си сигурност", коментира деректорът на Портал Европа Юлияна Николова. След срещата в Мюнхен и тази, организирана от Макрон в..