На 2 юни България отбелязва Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на страната ни. На този ден загива поетът Христо Ботев – един от най-обичаните ни национални герои. Като вдъхновен романтик, Ботев повтаря подвига на Байрон и Петьофи – посвещава живота си на свободата и го принася в жертва пред нейния олтар. През 1876 г., в разгара на Априлското въстание за независимост от Османската империя, великият поет организира на румънска територия чета от над 200 души. Поборниците влизат в ролята на мирни градинари и се качват на австрийския параход „Радецки” последователно от няколко румънски пристанища. После го превземат и слизат на българския бряг на Дунав близо до Козлодуй. Целта им е да вдигнат бунта и в Северозападна България.
Героичният поход на Ботев не получава достатъчно подкрепа от неподготвените местни жители. Много четници падат в неравните боеве с османската армия. Но една от целите му е изпълнена. Епизодът с кораба „Радецки”и трагичната съдба на четата става широко известен в Европа и насочва общественото внимание към съдбата на поробения български народ. Две години по-късно на европейската карта ще се появи свободното Княжество България.
За пръв път гибелта на Христо Ботев се отбелязва през 1876 г. в Румъния, където друг поборник – Стефан Стамболов, впоследствие виден български държавник, прави възпоменателно тържество. У нас, според някои данни, Денят на Ботев е честван неофициално за първи път през 1884 във Враца и Пловдив. Тогава Южна България все още е автономна област Източна Румелия в Османската империя, а Пловдив е нейна столица. Тази патриотична проява предшества един вдъхновен акт – Съединението на Източна Румелия и Княжество България през септември 1885 г.
Денят на Ботев е честван официално за първи път през 1901. През втората половина на ХХ век, при комунистическото управление,до 1988 той е отбелязван като Ден на Ботев и загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма, както и в Отечествената война. При демократичните промени няколко пъти се променя названието на този празник. Тогава бяха поставени въпроси като например имало ли е наистина фашизъм в България. На 31 май 1993 Министерският съвет прие формулировка, която е достатъчно приемлива за всички: „Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България”. У нас, за съжаление, няма национално единство около близката ни история. Но поне названието на Ботевия ден вече 21 години остава незасегнато от политическите промени.
Над 2200 деца от цяла България, Босна и Херцеговина, Косово, Молдова, Република Северна Македония, Сърбия, Черна гора и Украйна участват в 22-рия Международен детски етнофестивал "Децата на Балканите – с духовност в Европа". Форумът в..
В навечерието на 1 юни – Ден на детето, УНИЦЕФ и Националният статистически институт представят “Децата в България: ключови данни и тенденции за 2024 г.”, обобщен преглед на демографските, здравните, образователните и социално-икономическите..
Националният събор на овцевъдите за тринайсети път събира край Петропавловския манастир представители на бранша, почитатели на народния бит и творчество, любители на здравословните фермерски храни и на старовремските кулинарни традиции. Очаква се..
Враца и областта в последните години се утвърдиха като икономически център на Северозападния регион на България. Според най-актуалните данни на..
Денят на детето има юбилей – на 1 юни 2025 година се навършват точно 100 години от обявяването на датата за Международен ден на детето. Това става..
Много забавления за Деня на детето - 1 юни, ще предложи на малките жители на София и нейните гости "Детски панаир", който ще се проведе пред Народния..