Със силата на светлините ефекти и изключително въздействащата музика „Звук и светлина“ пресъздава историята на българската държава - от създаването й от славяни и прабългари, през нейното разрастване, величието й при цар Симеон и по-късно - падането на страната под византийска власт. Следва звуково и светлинно обрисуване на издигането на Второто българско царство, когато Търново е столица на България. Синьо-зелен цвят обгръща хълма, а под звуците на траурна музика, съпроводена от стенания, се пресъздава падането под Османско робство и най-тежките години за България. И все пак едно червено сърце остава да тупти най-отгоре и да поддържа живота. Постепенно то обхваща целия хълм, цялата държава и така започва Възраждането. Програмата завършва с „На многая лета" - момент, в който голяма част от зрителите стават прави и запяват. Всъщност, от 1988 година до сега над 5 милиона гости от цял свят са имали удоволствието да наблюдават спиращия дъха спектакъл „Звук и светлина” на хълма Царевец във Велико Търново. Имало е случаи, в които на площада са се събирали повече от 4000 души. Друг път 6000 рокери са изпълнили пространството пред хълма Царевец и улицата нагоре - спомня си инж. Първан Първанов. Той отговаря за звеното"Звук и светлина" в общинското предприятие „Царевград Търнов”.
Рекордът за "Звук и светлина" е 2007-а година, когато спектакълът е бил излъчен цели 273 пъти. Имали сме по 40 пускания през месец септември, до четири пъти на вечер, с гордост разказва инж. Първан Първанов.
Идеята за спектакъла е от края на 60-те години на миналия век, когато Общонародният комитет за развитие на Велико Търново организира и планира развитието на старата столица като исторически, културен и туристически център. При започването на археологическите проучвания и реставрацията на крепостта Царевец се обсъжда възможността да бъде възстановена камбанарията на Патриаршеската църква и да се постави камбана, която да звъни в определени часове.Три са първоначалните сценарии за програма-спектакъл на крепостта Царевец. Реализира се обаче идеята на режисьора Въло Радев. Той работи по проекта съвместно с чешкия си колега Яромир Хник. Така ръководеният от тях българо-чешки екип осъществява проекта, на който се радваме и до днес. Обектът е трябвало да бъде пуснат в експлоатация на 1 юни 1983 година. Свръх сложните системи и съоръжения на Царевец обаче са окончателно готови през есента на 1985 година, а премиерата е по повод 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Програмата на спектакъла е запазена изцяло. Продължава 20 минути, няма кратка и дълга версия, както твърдят някои посетители, казва ни инж. Първан Първанов.
Техниката постоянно е подложена на метеорологични условия, на токови удари. Един месец се завихри страшна буря. Магнетофонът, компютърът и лазерът на другия ден бяха тотално сринати. За два дни ги направихме. Имали сме и трудни моменти - веднъж изгоря трафопост, но фирмите веднага се отзоваха и отстраниха повредата, продължава разказа си инж. Първанов, който възприема спектакъла като свое собствено дете.
Най-доброто място за наблюдение на спектакъла "Звук и зветлина" във Велико Търново е едноименната площадка, която е изключително модерна, с прекрасен звук и възможност за наблюдение на атракцията с чаша вино в ръка и с любим човек до вас.
Чуйте повече за спектакъла и празненствата във Велико Търново от репортажа на Красимир Мартинов.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..