Страсбург – европарламент и къпини

Страсбург е втората столица на Европа – тук е сградата на европейския парламент, където два пъти в месеца се провеждат „големите“ заседания и гласувания, тук е Европейският съд за правата на човека, тук е Съветът на Европа, тук е Европейският омбудсман, тук е и Чуждестранният легион. Между другото, първият ден на сесията, която тече в момента в ЕП, започна форсмажорно с голямото (над два часа) закъснение на така-наречения европейски град, който превозва администрацията от Брюксел в Страсбург. Всички влакове по тази линия закъсняха, но именно този се появи във всички новини и отключи отново дебата за това дали е нужно цялото това преместване на всеки две седмици. Дори Ангела Меркел взе отношение, споделяйки идеята за едно място на провеждане на заседанията, а именно Брюксел. Но (разбираемо) Франция ревностно защитава европарламентарното седалище в Страсбург. Иначе, някои от темите, които ще се обсъждат и гласуват до четвъртък, са свързани с пакета „Мобилност“, който беше гласуван в транспортната комисия по начина, който е добър за родните превозвачи, но сега ще има дебати в пленарна зала и предстои да бъде гласуван мандат, за да може решението на комисията да бъде придвижено нататък. Възможността България и Румъния да вкарват данни в информационната система на Шенгенското пространство, както и петицията за така наречените „малки“ езици са други теми с българско присъствие. Макар че всяко решение на ЕП засяга всяка една-държава членка, разбира се. Ето, от днес всички млади европейци (тоест, и българчетата, които са навършили 18 г. тази година) могат да кандидатстват за безплатния европейски билет, който ще им даде право да пътува до 4 (засега) европейски държави – решение, което дойде и бе подкрепено от ЕП.

Иначе за Страсбург може много да се разказва (извън европейско-институционалния контекст) – за прочутата Страсбургска катедрала, която в продължение на 227 години (до 1874 г.) със своите 142 метра е била най-високата сграда в света, а днес е шестата най-висока църква. Изключително красива, с характерен червеникав оттенък (заради планинските камъни, използвани по време на строежа й, тя е чудо, едновременно гигантско и деликатно, както пише Гьоте, който е прекарал много време в Страсбург (както и Гутенберг, както и Еразъм Ротердамски, както и Жан Калвин, Луи Пастьор и Алберт Швайцер – именно по него модел е направен органът в друга църква в Страсбург – „Свети Тома“). Но за прочутите жители и гости на Страсбург ще ви разкажем следващия път. Само ще добавя, че тук е написана Марсилезата, да, в Страсбург, през 1792 като рейнска военна песен или по-точно марш и три години по-късо е обявена за национален химн (а се казва Марсилеза, защото марсилските доброволци я пеели на път за Париж).

Така че Страсбург носи много полъх от миналото – добре и някак красиво запазено. Умеят го французите, трябва да им се признае. Красиво е всичко – от фасадите на старинните сгради, до надписите (от ковано желязо) на кръчмите и страноприемниците, през номерата на улиците (които самите са произведения на изкуството), мозайките по улиците, аранжировката на витрините, тази неописуема дъхава и колоритна смесица от френско и немско влияние в храната, в сградите (изящни френски до типично немски). И цветя, цветя – навсякъде – спускат се от прозорците, вият се по улиците, украсяват многобройните мостове в града. Има цели сгради, покрити с бръшлян, цели парапети по протежението на реката, обсипани с акации и ….малини и къпини. Да, само на две пресечки от централния площад можете да си наберете пресни къпини. А ако мръднете още две крачки настрани, попадате на парк с езеро, в което си живеят семейство лебеди с малки лебедчета (наполовина „грозни патета“, наполовина – бели), чапла и два вида патици. А наоколо – дървени пътеки през и около водата, много зеленина, по един чудновато див начин опазена и гора (която в България отдавна да са застроили – все пак е на 10 минути от Старинния  център). Така че в Страсбург умеят да ценят хубавите неща и моменти в живота. И дават възможност на децата си да живеят в град, който е модерен и зелен, старинен и удобен за живеене.