В дни на изпитание, човек „изважда“ най-доброто от себе си – солидарност, съпричастност, опита си да реши проблемите си като общност. Индивидуалното оцеляване може би е възможно, но ние сме социални същества и ако слушаме уроците на традицията, хората се справят заедно.
Това обясни в ефира на Радио София доц. Петя Банкова – етнолог от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.
„В такива времена етнолозите и антрополозите оставаме на втори план след медиците – те са най-важни в случая, но уроците на традицията, на историята може би трябва да се припомнят.“
Епидемии сме преживявали и по-рано по нашите територии, отбеляза доц Банкова. В такива моменти хигиената е сред най-важните фактори, които трябва да се спазват. Тя е на първо място. Втората мярка е един сложен за изпълнение обичай – заорване, който се извършва в изолация, не се разрешава влизане или излизане от селото. Обичай, описан от Димитър Маринов в края на ХIX век.
„Успоредно с рационалните мерки, които се вземат, добре е да знаем, че имаме памет, имаме духа и силата да се справяме с такива болести.“
Доц. Петя Банкова подчерта, че е настанало време за промяна. Нужно е повече диалог, разговор, споделяне - това ще спаси и нашата психика в кризата, която преживяваме. "Най-вече - човечността."
Тя разказа и опита и практиката, които се прилагат в днешния труден момент във Великобритания.
„Промяната е движение, промяната е прогрес. Преодолявайки изпитанията, човек се развива, продължава напред.“
Специалистът от Института за етнология и фолклористика припомни и някои от пролетните обичаи и вярвания, свързани с българската традиция:
„Всяка година пролетта се възприема като време на преход. В такива времена хората трябва да намерят повече опорни точки, отколкото са свикнали да имат в своя делник или празник.
За православните християни това е време на пости, на въздържание не само на храна. За жените пролетта и свързана и с почистването на дома. Тази традиция за българската къща е важи особено подробно, свързва се с прогонване на злите сили.
В тези дейност са обхванати всички членове на семейството. Подготвяме се за лятото...“
Чуйте целия разговор на Анелия Торошанова с доц. Банкова.
Соларните панели са на фокус в следващото издание на рубриката "Мисли в зелено", която се осъществява между Радио София и Сдружение "Соларна академия - България". Възобновяемите енергийни източници играят все по-голяма роля в домакинствата, осигурявайки устойчиви и енергийно ефективни решения за ежедневието. С нарастващата нужда от намаляване..
Нощният транспорт в София остава. Предложението за спиране на част от линиите не събра необходимото мнозинство от 31 гласа в Столичния общински съвет (СОС). Общинските съветници в София прегласуваха днес спирането на две от нощните линии на градския транспорт. Решението беше взето с мнозинство на 16 януари - по предложение на общинските..
На 14 февруари се открива 18-тата Национална изложба "Българска археология 2024", която представя най-добрите постижения на българските археолози през изтеклата година. Изложбата и каталогът към нея проследява най-интересните събития през изминалия археологически сезон. “Това, което може да се види са многобройни находки от най-различни..
Тази вечер в галерията на Съюза на българските художници се открива изложба, в памет на художничката Татяна Антонова, с графики, принтове, инсталации и други творби, част от които не са излагани пред публика досега. “Моето семейство реши, че е време да се покажат творбите на майка ми, защото тя беше любопитен творец, с доста синкретични творби - в..
4 организации обявиха бойкот на търговските вериги в страната заради високите цени на хранителните стоки. В един от престижните южни квартали на София по-малко хора са в търговските вериги, малко по-малко автомобили на паркингите виждаме днес, но в никакъв случай магазините не са празни. Една от големите търговски вериги обяви големи..
Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл .
Мари Врина-Николов и Къща за литература и превод – София, в партньорство с Магистърскапрограма "Преводач-редактор“ на Софийския университет, създават наградата за литературен превод "Виктор Пасков“. Целта е да бъдат отличени текстовете, които показват отлично владеене на българския език във всичките му изразни способности. В конкурса могат да..