Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

2025 г. ще бъде Година на глаголицата в Националната библиотека

Д-р Ивета Рашева, главен редактор на сп. “Библиотека”
Снимка: Христина Иванова

През 2025 г. се навършват 1170 години от създаването на глаголицата от светите братя Кирил и Методий. Именно затова, 2025 г. ще бъде Година на глаголицата в Националната библиотека.

Д-р Ивета Рашева, главен редактор на сп. “Библиотека”, е особено свързана с темата за глаголицата. По нейна инициатива тази година ще бъде наречена Година на глаголицата, защото се отбелязват 1170 г. от създаването на глаголицата, въпреки че все още годината на създаването на глаголицата е спорна. Има обаче доказателство в текста “За Буквите” на Черноризец Храбър, че глаголицата е създадена в лето 6363-то от сътворението на света, което е 855 година.

Фактите са, че глаголицата е съставена през 855 г. в манастира Полихрон, Мала Азия от Методий и от Кирил, които я правят по поръчка. Трябва да се преведат службите, които са на латиница, за да може Великоморавия да не е толкова подвластна на немското кралство, което е в близост и първите богослужебни книги, изборното Евангелие, са преведени на глаголица.

През днешния ден от 12.00 до 14.00 часа Националната библиотека ще покаже Енинският ръкопис и Аргировият триод, които ще разкрият красотата на глаголическите букви.      

Ведната след това в зала „История на книгата“, ще се проведе първото от четирите планирани ателиета „Аз пиша на глаголица“. Целта е чрез тези ателиета да бъдат припомнени уникалните графеми на най-старата българска азбука и да се събуди отново интересът към нея.

“Изписването на глаголическите графеми е по-трудно, но е много интересно, защото те са съставени основно от три знака - кръст, кръг и триъгълник, т.е. кръстът - Христовия, кръгът - универсумът и триъгълника - Троичността. Търсени са тези свещени знаци, с които по-лесно папата би благословил глаголицата и той в един момент го прави.

Днес смятам да покажа не тези, които дойдат в ателието, че глаголическите букви имат и цифрова стойност. Нещо, което по-късно при Кирилицата отпада”, казва д-р Ивета Рашева, главен редактор на сп. “Библиотека”, която ще води ателиета „Аз пиша на глаголица“.

Има много неясноти, които провокират богатото въображение на хората и става повод за различни мистерии около глаголицата. Като това, че част от глаголицата е взаимствала изписването на буквите от арамейската азбука, че това е азбуката на траките, че руните са всъщност онази азбука, с която са си служили прабългарите.

Днешният ден е избран неслучайно - днес почитаме паметта на св. Евтимий Търновски, който прави през XIV век уникална реформа на българския език.

Още за глаголицата и кирилицата чуйте в разговора на Лили Големинова и  д-р Ивета Рашева в звуковия файл
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цветелина Заркин

Европа и гласът на младите се срещат в София

Цветелина Заркин, общински съветник в София и част от българската делегация в Европейския комитет на регионите ни представя  два ключови европейски форума, които ще обединят представители на институции и местни власти от цяла Европа: " Комитетът на регионите представя позициите на местните власти, които сме най-близко до гражданите. Трябва да имаме..

публикувано на 02.11.25 в 11:45
Lampa Inc

"Алтернативен алтернатив" в Lampa стайл

Lampa Inc е група от Шумен, която вече е в студиото и се представят един по един с инструментите си. В края на 90-те се запознават в едно заведение, което се казва "Лампа": "В Шумен всичко сами си правим - студио, албуми. Имаме много активни групи за такъв град. За нас бе ясно какво искаме - да правим авторска музика в България. Има разлика в..

публикувано на 02.11.25 в 10:55

Български фолклор в симфонична версия в проект на банатски българи

Идеята за проекта „Глас: Симфонична интерпретация на българска музика“ е на Джеордже Денис Арделян, потомък на банатски българи. Неговите оркестрови обработки и авторски композиции са вдъхновени от известни любими български народни песни като „Ах, къде е мойто либе“, „Лудо младо“, „Македонско девойче“, „Лиляно моме“, „Море сокол пие“, „Брала..

публикувано на 02.11.25 в 10:29
Пейо Яворов и Тодор Александров.

Софийски разкази - Последната година на Яворов

Радиоразходката днес е посветена на последните месеци на Яворов - малко след смъртта на Лора Каравелова и вторият успешен опит за самоубийство. Началото на края е в дома на сем.Тихови в края на 1913 г. Сградата сега не съществува.  Освен спомените на Яворов, цитираме в-к "Утро" и в-к "Мир". Убийство или самоубийство? Всеки вестник споделя история -..

публикувано на 01.11.25 в 16:00
Константин Фотинов

Историята оживява - Константин Фотинов, първият български журналист

В Деня на будителите, но и на журналистиката, обръщаме внимание на списание "Любословие" и неговия издател - Константин Фотинов. Славейко Докузов от Историческия музей в Самоков е наш събеседник и един от съставителите на изложбата, посветена на 240-та годишнина от рождението на Константин Фотинов: На откриването, директорът на музея казва, че "не е..

публикувано на 01.11.25 в 15:00
д-р Тота Венкова

Адресите на любовта – първата българска дипломирана лекарка д-р Тота Венкова

Името на първата българска дипломирана лекарка и една от най-големите дарителки от началото на ХХ век тъне в незаслужено забвение. Освен в родното ѝ Габрово, където окръжната болница носи нейното име. А д-р Тота Венкова Чехларова се посвещава на бедните и на страдащите, за да потисне травмата от трагично завършила любов. За споделените ѝ..

публикувано на 01.11.25 в 14:00
Марта Москова (вляво) и Бояна Гяурова

Всички пътища водят до чушкопека

Бояна Гяурова и Марта Москова в аванс ни представят Международният форум за графичен дизайн "Мелба дизайн" - очаквайте ни на 8 на живо от там: "Всяка година фестивалът расте. Основният фокус е лекционният симпозиум със 7 дизайнера от Европа. Винаги да има от всичко за всеки. Куратори, организатори на подобни събития. На 6 откриваме изложбата..

публикувано на 01.11.25 в 11:48