Варненският археологически музей придставя изложбата „Посока Юг / Due South”- посветена на круизния туризъм от България до Египет и Палестина през първата половина на 20 век. Тази своеобразна форма на поклонничество е била възможна благодарение на параходните линии от Варна през Истанбул и Пирея до Александрия и Яфа, поддържани от Българското Търговско Параходно Дружество в периода от 1914 до 1944 г. Изложбата включва 15 антикварни издания на български пътеписи за Египет и Светите земи, писани в посочения период. Те формират значителен дял от пътеписния жанр в българската литература до Втората световна война. Специално генериран за изложбата QR-код ще дава възможност на всички притежатели на смартфони да извършат виртуална разходка из Истанбул, Атина и Кайро от началото на 20 век. Изданията са екземпляри от личната библиотека на Теодор Роков, археолог в музея и куратор на изложбата.
От къде този интерес към круизните пътувания в средата на миналия век и информацията, че е имало такива от България с български кораби?
Темата за пътуванията се зароди в мене преди доста време, когато следях един задочен спор, който все още не е приключил: Дали българинът по принцип е пътуващ човек или е традиционалист, който е свързан с дома и земята. Имаше различни мнения в интернет пространството, в научните среди. Литературните среди също се намесваха. Така постепенно отделни заглавия изплуваха пред мен, като опровергаваха наложеното мнение, че българинът не обича да се откъсва много далеко от родните си места. Първият маршрут, който тръгва от пристанище Варна е организиран на 3.04.1906 год. До края на Втората световна война е имало редовни такива плавания, които са се осъществявали целогодишно. Два пъти в месеца. Траели са 20 дни. От Варна до крайното пристанище Александрия и обратно. Това е вид туризъм. Аз винаги казвам, че има разлика между туризъм и пътешествия, но все пак това е едно откъсване на българина от ежедневието. От средата, в която пребивава постоянно. Тук водещ мотив е интересът към екзотичното. Тези пътувания до Египет и Палестина са един вид модерно продължение на по-ранните поклоннически пътувания, когато по-заможни хора са сатвали хаджии. През епохата на Възраждането. Периодът, за който говорим, това вече са съвременни хора, които проявяват интерес към нещо, което им е познато от часовете по история. От библиите, които са чели, древните земи и разказите на техните баби и дядовци-хаджии. Много от хората, които пишат тези пътеписи, които са писали, изрично споменават в предговора точно тези причини-любопитство към непознатото, към екзотичното.
Всъщност, това е една изложба със споделени пътешествия, разказани под формата на пътеписи от съвсем неслучайни хора. Кои са авторите?
Да. Случайно или не, тези петнайсет пътеписа, които показвам в изложбата , техните автори са малко или много личности от не много близкото минало. Сравнително началото на ХХ век. Мога да посоча Ради Радев, един от кметовете на София. Човекът, който е автор на девиза „Расте, но не старее.” Това е може би най-ранния пътепис. Издаден е 1906 год. Страшимир Кринчев е публицист и журналист, участвал е в двете балкански войни и умира при сражение край Благоевградско, но успява да направи едно истинско приключенско пътешествие до Египет. Публикува го в самостоятелна книга. Застъпено е и дамско присъствие. Най-забележителен представител е Вера Бояджиева. Това е майката на известния български професор-траколог Александър Фол. Има и други хора, които не са известни, но все пак са оставили следа в този жанр.
Лично за теб, кой е най-ценният екземпляр, който ти достави най-голямо удоволствие да го четеш, когато попадна на него в процеса на събиране на тези пътеписи?
От всичко показано в изложбата, лично за мен най-интересен, най-ценен е точно пътеписът на Страшимир Кринчев. Първо, защото има личния му автограф на титулната страница и второ, като съдържание той се отличава от всички останали четиринайсет пътеписа. Жанрът е смесен. Той описва едновременно нещата, които е видял, но описва и лични впечатления, преживяванията си. Получава се нещо подобно на приключенски роман. Дори много литературни критици на българска литература казват, че това е един от първите такива български романи.
Цялото интервю на Мариела Димитрова с археолога Теодор Роков, чуйте в звуковия файл:
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..