Петър Петров: "Искаме в Ботево да направим паметник на поета-революционер"

В навечерието на Деня на Ботев екип на РАДИО ВИДИН посети видинското село Ботево. Целта ни беше да разберем повече за историята на селото, защо носи името "Ботево", как живеят местните хора и доволни ли са от кмета. Преди да влезем при първенеца на селото, се срещнахме с 83- годишния Матей Христов, със Серафимка Асенова, която от 2005 година живее постоянно в Ботево и стопанисва единствения хранителен магазин в селото и с Иванка Спасова. Дядо Матей оставя пенсията си при кмета да му я пази и води сметка, защото "годините натискат". Целият си живот е изкарал в крайдунавското село. През 1975 година в Ботево са били 300-400 души, сега са млако, разказва Серафимка:

© Снимка: Пламен Генчев

      Матей Христов, Серафимка Асенова и Иванка Спасова ни разказаха за живота във видинското село Ботево.

"Мястото е много красиво, но за съжаление си останахме само с хубавата природа. Този кмет е единственият, който взе всичко присърце. Предишните казваха, че са кметски наместници и са назначени. Защото сме малко и не можем да ги избираме. Благодарим на сегашния ни кмет и за това, че реши да премести кметството в друга сграда. Предишната се намираше на оживено място, където трябваше да пресичаме натовареното с трафик пътно платно, а тук сме предимно възрастни хора. Кметстово сега е в бившето училище, на което кмета направи ремонт."

Това, което искат хората от селото е да бъде поставен паметник на Христо Ботев в населеното място, кръстено на революционера. Така се казвало и училището в Ботево. Затова хората в селото направили подписка за изграждането на паметник.

"Преди, когато се минаваше с корабчето "Метеор" по Дунав, от него можеше да се види в боровата гора изписано името на Ботев", разказва още Серафимка.  

Старото име на село Ботево е Сабри паша кьой. До 1877 г. е било заселено с черкези, които след освобождението го напускат. Сега, зад кметския стол е закачен портертът на Христо Ботев. Революционерът е единственият пример за подражание, категоричен е управникът Петър Петров.

"Не искам да омаловажавам останалите, но той е единственият, за когото не може да се каже лоша дума", казва кметът и продължава с итсорията на селото и неговото име:

"След заселването на черкезите селото се именува "Сабри паша кьой". Преди Ботево не се е намирало само тук, а се е простирало и в част от днешното съседно село Цар Симеоново. След 1878 година в него започват да се заселват и българи. Това са семейства, които идват от трънския край. Впоследствие турското име се премахва и селото се кръщава "Ботьово", като с времето то става "Ботево". Името се променя, когато Христо Ботев идва с четата си в България. Според преданията, неговите намерения първоначално са били да спре на брега на Ботево."

И въпреки, че финансовите затруднения и за това кметство са нещо нормално, амбицията на Петър Петров е да направи паметника на революционера.

"Ще се помъча от бизнесмени да намеря средствата, но на всяка цена трябва да направя монумента."

Така идеята за паметника обединява и малкото останали хора в населеното място. Иначе, първото впечатление, което прави Ботево е, че е чисто и подредено крайдунавско селце. Въпреки това и тук контейнерите за смет са недостатъчни, казва още кметът:

"В края на есента и през зимния период няма много отпадъци. С изпролетяването обаче нещата се усложняват и контейнерите стават недостатъчни. Когато искаме допълнителни съдове, ни казват, че няма пари."

Друг проблем в селото са комарите.

© Снимка: Пламен Генчев

"Всяка година ги има, но тази, заради прилива на Дунав, е нещо страшно. Тъй като брега е неравен, когато реката се оттегли, има по-ниски места, в които остава вода и в тях насекомите се размножават. Периодично се минава в селото и се опушва, но препаратът, с който искат да ги унищожат е на практика олио. Не виждам как със зехтин ще се случи това. На мен ми мирише така, все едно са пържени мекици", оплаква се кметът.

Също открай време е и проблемът с трафика през селото, което се намира по протежение на главния път. Така къщите са на няколко метра от платното, заради което много от домовете на хората там са пропукани.