Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Денят на Холокоста- случилото се не трябва да се забравя

Паметник в Лом, построен в памет на българските евреи
Снимка: Румен Илиев
В обществения час в "Посоките на делника" този вторник говорим за Деня на Холокоста в България, който се отбелязва днес, 10 март. Именно на днешната дата през 1943 година, след широк обществен натиск, българският парламент отменя заповедта на правителството на Богдан Филов за депортация и така спасява всички евреи, граждани на България от сигурна смърт. Макар хиляди други хора от Македония и Беломорска Тракия да нямат този късмет, спасяването на българските евреи е събитие без прецедент в световната история и остава в народната памет като символ на колективната сила на обществото ни.

Именно за това си спомняме днес- в деня на Холокоста в България- как интелигенция, Църква, общественици, обикновени работници и селяни, държавни служители и политици,  независимо от партийната си принадлежност се обединяват около каузата да не дадат българските евреи за депортация и масово унищожение в Германия.

Как еврейската общност в Лом отбелязва тази дата? Свързахме се по телефона с Елин Тодоров, председател на Регионалната организация на евреите "Шалом" в Лом:

"Ние като малка организация отиваме и поднасяме венци и цветя на паметника на депортираните евреи. Всеки един евреин в държавата е очаквал с тревога деня, в който ще бъде интерниран- незнайно къде. Даже да ви кажа и до сега в нашия дом, в мазето, стоят два големи куфара, картонени, които дядо ми е купил за багаж, при евентуална депортация. Такъв е бил политическият климат, такива са били условията. Човешките права са били принизени до крайност, особено на евреите. През март 1943 година, 4 221 души от Беломорска Тракия и от Македония са били интернирани в конски вагони през пристанище Лом за лагерите на смъртта- за Треблинка. Тогава проличава и несъгласието на гражданството с този вероломен акт."


В разговора с Елин Тодоров стана дума и за видинската Синагога, чиято сграда от години се руши. И се питаме, кога във Видин малкото останали евреи ще има къде да почетат жертвите на Холокоста.

Синагогата във Видин"Синагогата във Видин е собственост на еврейската общност в града. Синагогата във Видин е обект, който организацията на евреите "Шалом" няма нито намерението, нито средствата да възстанови самостоятелно. Като част от историческото наследство на Видин, очакваме инициативата да се води от българската държава. Ние сме предоставили на Министерството на културата още преди три правителства, без да броим служебните, правото на безвъзмездно и безсрочно ползване на руините на Синагогата. Това означава, че еврейската общност не търси някакви материални придобивки от видинската Синагога и ако се намерят ресурси за нейното възстановяване в полза на видинското гражданство, ние предоставяме правото на ползване. Собственост няма да предоставим, защото никога еврейска общност няма да предостави еврейска собственост", каза пред Цветомир Цветанов председателят на Организацията на евреите в България "Шалом" Максим Бенвенисти.

От Радио ВИДИН още по време на управлението на кабинета "Борисов 1" направихме запитване до Министерството на културата, какви мерки предприема или ще предприеме за реставрирането и съхраняването на Синагогата във Видин. Част от отговора е, че:

"Министерството на културата, съобразно своите компетенции и правомощия, ще подкрепя и съдейства за реализацията на всяка инициатива, насочена към опазването на културното наследство на Видин и в частност на сградата на Синагогата."


Около видинската Синагога обаче и днес всичко е обрасло с треви и бурени, и разрухата е навсякъде.

Сътрудникът ни в Лом Владо Недев записа спомените на 90-годишния вече Никола Лисичков, свидетел на посрещането и депортирането на евреите от Лом през 1943 г.

Елин Тодоров пък препредава спомените на своята майка Шели Цветанова, в чиято биография са записани над 50 участия в оперети, както и в три мюзикъла. Многократно е награждавана за своята творческа дейност и е удостоена със званието "Почетен гражданин на Лом".

А на най-хубавото място в Лом, на брега на Дунав, има паметник, построен в памет на българските евреи, които са загубили живота си в лагерите на смъртта. Случилото се не бива да се забравя, то трябва да се предава на поколенията, за да не се повтаря никога повече, особено в 21 век.

Още по темата чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще задоволят ли фотоволтаичните системи енергийните нужди на домакинствата?

Според най-новата статия на информационната платформа за отразяване на климатичните промени на достъпен език "Климатека", фотоволтаиците за балкони могат да задоволят до 30% от годишното потребление на едно домакинство. В съвместен проект "Достъп до енергийно обновяване" бяха представени възможностите да бъдат създадени облекчени условия и за..

публикувано на 18.09.24 в 10:45

От какви промени се нуждае България?

Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще"  със съдействието на аналитичен клуб..

публикувано на 17.09.24 в 14:42

Грамотността днес - знания, умения и способности

На първия учебен ден отделяме внимание на грамотността, за да разберем какво означава да си грамотен днес и защо е важно да сме грамотни.  Според Димитър Тодоров - учител по български език и литература, сега пенсионер, г рамотността основно се разделя на две части- едната е базовата, която се определя като умения, способност за четене, писане и..

публикувано на 16.09.24 в 15:24

Полетковци- поредното изчезващо село в Северозапада

Село Полетковци е разположено в хълмиста местност, близо до едноименния язовир. То е най-малкото село в община Кула.  Природата тук е дала много, но дори това не е спомогнало за задържане на хората. Както и в други села от Кулския край, така и тук, жителите му са преселници от Централния Балкан. Знае се, че в края на XVIII и началото на XIX век в..

публикувано на 13.09.24 в 17:05
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Партиите да мислят за победа, а не за по-следващия мач

За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент.  Кои са реалните фактори, задълбочаващи партийната и политическата криза в страната?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска?  Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала?  Действащото..

публикувано на 12.09.24 в 10:00

Забавят ли ръст цените на хранителните продукти?

Пазарът на хранителни продукти на едро в момента е "доста стабилен и равновесен", а пазарът на дребно е по-раздвижен и има своите регионални особености. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов , председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В големите магазини може да се видят трендове, които не са обосновани..

публикувано на 11.09.24 в 10:45

Проблеми с финансирането затрудняват автобусния бранш

Пред множество затруднения е изправен автобусният бранш. Най-актуален към момента е проблемът с финансирането. Липсват компенсациите, с които трябва да бъдат подпомогнати превозвачите за безплатното пътуване на деца до 14-годишна възраст и други правоимащи граждани (ветераните от войните, военноинвалидите, военнопострадалите) в градския транспорт...

публикувано на 10.09.24 в 11:00