В края на лятото, миг преди зимата...

Или за готовността на центровете за временно настаняване да приютят през студената част от годината хората без дом

публикувано на 08.09.16 в 17:56

Дядо Боян

Снимка: Ваня Минева

Рубрика ''Общество'' от ''Посоките на делнека'', 08 септември 2016

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ранната есен носи ленивата тъга за застигащата ни поредна смяна на сезоните- смяна неизменна както в природата, така и в човешкия живот. Крачим към средата на септември. А когато в името на месеца отново се яви буквата "р", трябва да сме готови за зимата. По поляните цъфна жълтият минзухар, наричан в народните ни приказки "кърпи кожух". Нощите вече са хладни- въздухът е влажен, а температурите не по-високи от 10-12 градуса...

И така, в края на лятото, миг преди зимата, в рубриката "Общество" на "Посоките на делника" по Радио ВИДИН си говорим за готовността на центровете за временно настаняване да приютят през студената част от годината хората без дом. При какви условия може да се ползва тази социална услуга и за колко време? Има ли след бездомните стари хора и деца?

Сутрешен коментатор по темата е заместник кметът "Хуманитарни дейности" в Община Видин Венци Пасков. А влизаме в нея с историята на един възрастен човек- дядо Боян, която звучи като сюжет за филм, но фактите в която история за жалост са съвсем истински. Факти, които са урок за всеки, който високомерно мисли, че един път наредил живота си, всичко ще си остане така и никой и нищо няма да нарушат постигнатото благополучие.

"Бях женен. В Оряхово. Работих в Съюза- в Архангелск. Зет на къща отидох. Къщата беше плетница. През 1977 година имаше земетресение. Падна къщата. Зимам жената, отивам в банката и обяснявам, че имам рубли и искам да прехвърлим на нея тия пари, които изкарвам в Съюза- да може тя да тегли и да правят къща. Тук правят къща, аз в Съюза работя. Идвам си отпуск- жената си хванала приятел... Не можах да изтърпя. Подадох документи за развод. Разведохме се, ма къщата нейна- защото в двора на баща й построена. Една стаичка ми се падаше. Но не можах да остана там. Дойдох в Брегово. Ембаргото беше. Прекарвах бензин в Сърбия. Добри пари вадех. Една дъщеря имам. Завърши за акушерка. Решила да заминава за Италия и ме намери- да й дам пари да замине. Никога повече не ме потърси. Къде е сега, какво е, нищо не знам... Продадох колата, дадох й пари. Ожених се за една жена от Куделин- Лозана. Добре живяхме с нея. Но се разболя и почина. Децата й продадоха къщата и аз останах на улицата... Самичък..."

Такава бе житейската история на дядо Боян към есента на миналата година... Тогава той се справяше горе-долу сам с храненето и грижите за личния му тоалет, разпределяше малката си пенсия, имаше си своите човешки претенции и надежди към живота... Реших да ви я разкажа сега, защото точно за хора като него центровете за временно настаняване са началото на едно друго съществуване- когато вече не можеш сам и трябва да се примириш със съдбата си. Какво институциите могат да направят, питам моя събеседник днес- Венци Пасков.

"В областта има един Център за временно настаняване, той е в община Видин, с капацитет 10 места. Той беше във Видин, на адрес "Искър" №5, а от това лято е преместен в село Гомотарци, в сградния фонд на бившия Дом за деца с увреждания. По принцип настаняването става от Дирекцията "Социално подпомагане". Първата стъпка е да бъде направен медицински преглед на бездомния. Ако няма документи за самоличност- такива му се изваждат. Ако лицето няма никакви доходи, престоят му в Центъра за временно настаняване е за сметка на самия център. За лицата, които получават пенсия за старост или по инвалидност, месечната такса за престой е 50% от доходите им. Има случаи, в които настанените имат право да получават пенсия, но по някаква причина не са подали документи за това. Тогава социалните работници в Центъра им помагат да уредят това си право. Настаняването в Центъра е свободен тип услуга, за срок от три месеца, но ако за това време лицето не се е устроило, а метеорологичните условия са лоши, този срок може да бъде удължен. Ако се установи, че лицето е със сериозни заболявания, можем да го прекараме на ТЕЛК- да се категоризира и вече да се търси решение- съобразно заболяването, да бъде настанен в специализирана институция- центрове от семеен тип, домове за възрастни... Екипът на видинския Център за временно настаняване е в постоянна връзка със сродни институции- Кризисния център, центровете от семеен тип, домовете за деца, лишени от родителска грижа. Различен е подходът, когато се установи, че бездомният е с психични проблеми. В повечето случаи те са неосвидетелствани. Всеки случай се решава индивидуално. Почти винаги социалните работници са и консултанти на настанените в Центъра- те преценяват проблема, насочват, помагат", разясни Венци Пасков.

Примери от практиката си споделиха Анета Георгиева- социален работник в Центъра за временно настаняване във Видин и Роми Василева, управител направление Социални услуги и здравни дейности в Община Видин. Чуйте ги в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

В края на лятото, миг преди зимата...

Или за готовността на центровете за временно настаняване да приютят през студената част от годината хората без дом

Кметът на Добролево: Повечето неща в селото са направени с доброволен труд

България продължава да се топи и през 2024 година

Очаква ли ни нов ръст на безработицата?

Димитър Петров: Смело мога да кажа, че сме храбър народ

Чудотворна икона на св. Георги от Атон се съхранява в Белоградчик

За ролята на акушерката и грижата за майката и бебето

Какви са рисковете за бременните жени в новата климатична реалност

За БНР

Радио Видин