Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Видин- безпътният кръстопът (част 2)

Политиците

Видин- безпътният кръстопът (част 2)
Снимка: Радио Видин
В "Посоките на делника" ви представихме втората част от поредицата теми за обезлюдяването на Видинския регион. Има ли вина за състоянието на региона местното ръководство или всичко се диктува от централната власт? Потърсихме кметове, общински съветници и депутати от видинския район през годините на прехода. 

През 90-те години на миналия век във Видин се случваха бурни събития, чертаещи днешния му облик. Закрити и приватизирани бяха редица предприятия, осигуряващи работа на хиляди семейства. През региона премина и така наречената куфарна търговия, но и от нея съществена полза нямаше. Какво, обаче правеха в онези смутни години "бащите на града"- кметове, общински съветници и народни избраници? Това е въпросът, който и днес продължават да си задават видинчани- тук, край брега на река Дунав или там, някъде далече от родния край.


"Всичко започна с рухването на големия промишлен мастодонт "Видахим". Фактически, неговото съществуване не можеше повече да продължи, защото производството му не бе рентабилно. Много хора останаха без работа и бяга принудени да търсят препитание в чужбина. Голяма вина за развитието на региона има и партийното ръководство, което се намесваше навсякъде при взимането на решения. Пречките пред инвеститорите мисля, че и до днес не са преодолени" - смята Пирин Луканов, бивш общински съветник от групата на Съюза на демократичните сили в местния парламент. 


Да си кмет на Видин не е шега работа. Спомняте ли си лозунга: "Мост ще има"? Аз си го спомням и до днес. 

"Една от основните причини за днешното състояние на региона е забавянето на строителството на Дунав мост 2. Знаете и за икономическата криза, която се стовари върху цяла Европа" - казва Иван Ценов, бивш кмет на Община Видин, в периода 1999- 2007 година и допълва: 

"Може би битката, която всички загубихме е, че не създадохме университет тук. Ембаргото на съседна Югославия също подпомогна този процес." 


Знаете ли коя е най- виновната дума в българския език през последните години? Аз не съм сигурен, но мисля, че думичката "депутат" може да се класира на едно от първите места. През годините от видинския край депутати имаше -  и по- виновни и по- малко такива, хората ги преценяваха. Едни не направиха нищо, други пък и това не си позволиха. Каква, обаче е собствената им самооценка за свършеното? 

"Аз съм се чувствала горда, че съм избрана от моите съграждани да ги представлявам, но имайте предвид, че сам човек нищо не може да свърши. Днес, обаче предпочитам да не споделям, че съм била депутат. За съжаление, тази думичка в българския език стана доста мръсна. В момента в българския парламент има доста непочтени хора, които са никому неизвестни и нямат достатъчен социален опит за тази работа. Тези хора днес са вкопани здраво в управлението и управляват страната" - казва Надя Антонова, бивш депутат от "Коалиция за България". 

Цялата тема можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Очевидно е, че членството ни в ЕС, в Шенген, а и в еврозоната, ни дава възможности за по-добър живот

До края на тази седмица трябва да бъде внесен в парламента проектобюджетът за тази година. Това обявиха премиерът Росен Желязков и финансовият министър Теменужка Петкова. Според новите управляващи в държавният бюджет има недостиг от 18 млрд. лева. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев пък заявиха, че по техни..

публикувано на 11.02.25 в 12:52

Какъв е ефектът от Шенген за бизнеса във Видин

Малко повече от месец, откакто България е част от Шенген, свободното пътуване вече оказва известно влияние в пограничен район, какъвто е Видин. В града и преди можеха да бъдат забелязани не малко граждани на Румъния. Но с падането на задължителните гранични проверки, съвсем естествено е това да се засили. А потенциалът за посещения е огромен,..

публикувано на 10.02.25 в 11:05

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

 Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..

публикувано на 07.02.25 в 12:05

Граждански организации с призив към политиците за подкрепа на равенството между половете

Българска платформа към Европейско женско лоби отправи призив към политиците за подкрепа на равенството между половете. В отворено писмо до настоящото редовно правителство обръщат внимание на факта, че в състава на 105-ия кабинет има само една жена. Правят аналогия с периода 1947-1949 година, когато в управлението на страната има 23-ма..

публикувано на 06.02.25 в 12:57

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05