"По принцип ние не подкрепяме планирането на дефицит и изпълнението с излишък или неконтролируемо и от НС харчене на пари в края на годината, особено при липсата на измерители, които да показват ефективността на изразходваните средства. Що се отнася до този административен силов подход при определяне на МРЗ или на осигурителните прагова, това пречи на едно допълнително увеличаване на БВП и на възможността да има повече заетост и за хората с ниска квалификация. Като конструктивна опозиция, не можем да подкрепим такива политики и пропорции, заложени в проектобюджета за следващата година, които пречат на България да има по-висок БВП и да подпомага малкия и средния бизнес, да подпомага и предприемчивите хора в страната... Мнението на повечето е, че бюджетът не предполага никакви реформи, това е бюджет, свързан с една инерция, в която сякаш единствено увеличението на средства за учителските заплати- нещо, което Реформаторският блок инициира преди повече от година. Освен увеличението на средствата, обаче, трябва да има и по-ясни измерители за качествено образование, а особено за нашия край /б.ред. Северозападния край/, е важно да се подпомогне професионалното обучение... Сериозно обезпокоени сме и от факта, че в бюджета не са включени около 560 млн. лева, предназначени за 51 слабо развити общини в страната, какво се случи и с Целенасочената инвестиционна програма за развитието на Северозападна България и другите слабо развити райони в страната... Колкото до минималната работна заплата- би трябвало правителството да се откаже от едно силово определяне на числени стойности, а да има договаряне със социалните партньори и работодателите- тези, които реално движат икономиката и на които се крепи икономическият ръст на страната... Ще се борим да направим повече и за професионалното образование в Северозападна България- това ще задържи повече млади хора...."- коментира доц. Борислав Великов, бивш народен представител и член на националното ръководство на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Темата коментира и общинският съветник- финансистът Павел Паунов:
"Административното вдигане на МРЗ води до негативни ефекти. Най-много ще пострада не едрият бизнес, а малкият и средният, защото работи с по-неквалифицирани работници и младежката безработица ще скочи рязко, защото всеки старт на един младеж на трудовия пазар започва от по-ниски доходи, с идеята работодателят да оцени неговите качества, след което да се върви към нормална заплата. Колкото до доходите- проблемът не е в минималната работна заплата, а в номиналната заплата. Номиналната заплата е на база производство. Бизнесът формира МРЗ, а правителството, под натиска на синдикатите, се опитва да регулира този пазар. Това според нас може да доведе до негативни ефекти, единият от които е, че част от работодателите ще отидат в сивия сектор..."
Според кмета на община Белоградчик Борис Николов, административното повишаване на минималната работна заплата е крачка в правилната посока:
"Нормално беше приходите на хората да нарастват пропорционално и постепенно, за да може да се достигне средното европейско ниво. За съжаление, вече почти 30 години, в ултралибералната икономика и управление на нашата държава, привикнахме почти нищо да не се случва по отношение на развитието на икономиката и на социалните придобивки и сякаш се демотивирахме да вдигнем глава и поглед малко по-напред и по-високо. Виждаме каква е апатията след населението, хората загубиха вяра, виждаме и как стремглаво нараства потокът от работна сила навън. Това трябва да бъде спряно, единият начин е с това повишаване на МРЗ. Виждам го и като стимулатор на икономиката- след като не може по естествените, конкурентни пазарни принципи това да се случва, трябва да се намеси държавата и по административен път да предизвика и да накара работодателите да работят по този въпрос... Иска ми се това да е една постоянна, регламентирана и планово заложена мярка- например, на всеки шест месеца да се знае, че ще се увеличава минималната работна заплата..."
Как ще се отрази повишаването на минималната работна заплата на пазара на труда, спрямо нискоквалифицираните работници и младежите? Ще се отрази ли на работещите в бюджетната сфера? Дошло ли е времето и в България да се въведе минимална часова ставка, вместо минимална месечна работна заплата?
Чуйте повече в звуковия файл.
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..
Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..