Какви са причините за агресията сред учениците

публикувано на 26.02.18 в 14:55

Денят на розовата фланелка е една от инициативите срещу насилието в училище.

Снимка: Петя Генова, архив

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 26 февруари 2018 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Видински ученици казват, че по поведението може да бъде разпознат насилникът. Причините: възпитанието вкъщи и агресивно поведение на някой от родителите, което детето копира. Младежите могат и да разпознаят жертвите на насилие, защото те са подтиснати, не говорят с никого и обикновено избягват контакти с други ученици.

"Ако оставят детето само, започва да прави грешки... В повечето случаи боевете се дължат на провокация или от обиди, аз съм виждал и от завист... Някои излизат извън контрол и се случват такива неща... Според мен зависи и от компанията, с която се събират... То става от бъзик... Повечето от моите съученици- момчета, когато някой изкара по- висока оценка, започват да се шегуват с него... По-скоро заради завист...", коментират причините за агресията и на какви случаи са станали свидетели видински деца.

Ролята на семейството при възпитанието на подрастващите е най- важна. Когато има проблем, обаче, и родителят не може да се справи сам, би могъл да потърси съдействие от специалистите в училище- педагогическия съветник и училищния психолог.

Педагогически съветник с 18 години стаж е Мария Митева, във видинското Основно училище "Любен Каравелов". Основните функции на специалиста са няколко- диагностична, консултативна, превантивна и корекционно- развиваща, която има за цел да подпомага подрастващите в осъзнаването на техните особености, да се подпомагат в преодоляване на кризи. Това са конфликти с родители, развод, смърт на близък, както и прояви с девиантен характер, като агресия, кражби и други.

Снимка

В такива случаи обикновено съдействие търсят самите ученици, към педагогическия съветник се обръщат и класните ръководители, които са най- близо до децата.

"Когато е налице някаква по- инцидентна ситуация, в която се налага работа с ученик, тогава аз съм човекът или класният ръководител, който извиква родителя в училище за среща. Посредническата функция на педагогическия съветник не е лесна задача, защото трябва да е в ползва и на двете страни", каза Мария Митева.

Според нея агресивното поведение не се появява светкавично. За неговите прояви роля играят различни фактори:

"Ако в семейството детето е потиснато или ако в семейството моделите на поведение са агресивни- т.е. родителите постоянно се карат. То копира един модел на поведение, който смята за "правилен" и го прилага сред връстници или сред по- малки от него. Обикновено жертвата е такова дете, което е по- слабо, по- потиснато, по- свито."

Женя Симеонова е психолог в Основно училище "Любен Каравелов"- Видин от година и половина. Започнала работа с деца със специални образователни потребности по училищен проект - "Подкрепа за равен достъп и личностно развитие". Работи в три направления- психодиагностична дейност, която е обвързана с проучване и оценяване на индивидуалните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности; оценяване на тяхното интелектуално развитие; на когнитивните процеси; терапевтична дейност, която е насочена към корекция на тези процеси и консултативна дейност, насочена към ученици, родители и учители. Едни от родителите са отворени към проблемите и готови да помогнат на детето си с каквото могат и детето им да се развива все по- добре, други все още не са приели факта, че детето им има проблем.

"Наличието и осигуряването на психолози и педагогически съветници в училищата е доста важен момент и би било добре да има и единия, и другия специалист, за да могат да бъдат обхванати колкото може повече деца", каза Женя Симеонова.

Училищният психолог ще продължи да работи с педагогическия съветник, защото агресията е наболял въпрос:

"Един от основните фактори е и ситуацията в семейството. В повечето от случаите, когато някой се обръща към нас със заявка за проблем, голяма част от случаите нещата в семейството не вървят добре- има или конфликти, или родителите са разделени. В други случаи, самото време е такова, че дори и по телевизията сме заляти с новини за насилие и агресия, също така и това съсредоточаване на децата в мобилните средства ограничава социалните им контакти, междуличностните отношения. Ценностите също са останали някъде назад. Те просто нямат това уважение, нямат този респект към авторитетите- както в училище, така и вкъщи."

Когато психологът започва работа в конкретен случай, първо се запознава с проблема и какво е провокирало ситуацията, търсят се гледните точки на двете страни. Работата на специалиста е и може да накара ученика да осъзнае тежестта на това, което е извършил и евентуалните последици.

Много често споделяна реплика на родителя е- "Той не се държи така вкъщи". Причината за едно поведение у дома и за друго в училище, е че вкъщи детето не е оставено да бъде себе си и търси внимание, което понякога привлича като се държи провокативно.

Незачитането на другия, като че ли предизвиква толкова силни агресивни прояви. Стимулите от външния свят също имат своето влияние върху децата- насилието по телевизията, компютърните игри, затруднената комуникация на живо с другия човек, смята психотерапевтът Дора Прангаджийска:

"Моето поколение, едни 20-30 години назад ние, учениците бяхме доста ограничавани от гледна точка на поведението си, имаше прекалено силна и сериозна рамка от страна на семейството, на училището, на различните институции и структури и тъй като започна да се говори, включително и ние- психолозите, че тази рамка е изключително вредна, което е така, някак си, като че ли днешният български родител може би така крайно възприе да бъде разчупена рамката. Винаги в комуникацията има едно "аз" и едно "ти". Това съм аз самият и другият срещу мен. Като че преди години нямаше значение аз как се чувствам, основно правехме за другия- другият да е добре, да е щастлив. Сега има една тенденция през последните години към едно фокусиране върху аз, върху себе си, аз как се чувствам, без да зачитам границите на другия, това как се чувства другият. Като че от едната крайност някак си се мина в другия. И това незачитане на "ти" като че ли предизвика толкова силни, агресивни прояви."

Живата комуникация човек- човек е доста стеснена, децата общуват повече с компютъра, отколкото с връстници или с родители. И това в един момент започва да оказва въздействие върху поведението на подрастващите. Един родител винаги може да види индикациите и да разпознае, ако неговото дете е жертва на насилие.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.