Видинчанин събра в книга историята на село Делейна и рода си

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю с Николай Николов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Делейна и аз" е първата книга на Николай Николов, който представя в стотина страници историята на село Делейна и на рода си- алу Балани. Книгата е краеведска история. Докато събира историята на рода си, авторът осъзнава, че сведенията за селото, в което е минало детството му, са оскъдни. Така решава да започне да търси исторически източници за основаването на Делейна. 

"Нямах амбицията да напиша книга в този й вид, Идеята се роди в момента, в който събрах родословното дърво на фамилията- тя е една от авторитетните фамилии.  в селото... Глава на фамилията е баба Балана, което рядко се среща... Споменът на моите предци е, че тя е била красива, авторитетна и влиятелна жена, затова на нейно име е кръстена фамилията алу Балани. Идеята за книгата се роди, когато установих, че няма събрана каквато и да било информация за селото- много оскъдна е. Благодарен съм на хората, които са оставили каквато и да е следа, които са писали в летописната книга в библиотеката и учителите, които са водили летописната книга в училището..." 

Книгата е базирана на научни изследвания и шестгодишно издирване на материали в архивите в София и Видин. Внимателно пресява сведенията, които включва, в стремежа си да няма засегнати сред делейнската общественост- заради пословичната им критичност:

"Събирам книгата в рамките на шест години и се радвам, че се осмелих да я издам, изхождайки от респекта ми към критичността на делейнската общественост. Бил съм прецизен в писането, ако съм си позволил да очертая мнение или оценка, то е било за общите въпроси, касаещи селото, обезлюдяването, саморазрушаващите се сгради и тенденциите в по-общ план".

Авторът има за цел да обобщи наличната информация, изследва периода от съществуването на селото. Посочва отделните местонахождения преди сегашното място на Делейна и наименованията на селото в отделните периоди, като се позовава на научно изследване на Маргарита Николова "Имената на нашите селища", в което се твърди, че селището датира от периода на мизите- I-II в пр.н.е. За древния произход на Делейна говорят и запазените до днес оброчни камъни, датирани от предхристиянския период. 

Основно място е отделено на училището, църквата и читалището, поместени са оценки за развитието, урбанизацията, населението и видните личности на Делейна. Един от тях е Георги Станков- Даскала- основал в родната си къща училището през 1840 година, по-късно по негова инициатива през 1884 година е построена и сградата на училището .Вероятно получил образованието си при знаменития възрожденски даскал Йон Чолака от Брегово, учителствал в с. Градец, издигнат за кмет на с. Коилово и общината в с. Гъмзово, депутат в 4 Велико народно събрание през 1893 г., по-късно кмет на община Ракитница, след което отново учител в с. Косово- до края на живота си. По инициатива на Георги Станков през 1869 г. е построена църквата "Св. Георги", а след опожаряването й през 1876 пак по негова инициатива е започнало възобновяването и изографисването на храма. 

Другият виден делейнчанин, намерил място в книгата на Николай Николов, е Христо Ликов- Мърц, герой от Межусъзническата и Първата световна войни, известен с пословичната си храброст, опазил и пренесъл знамето на 51-ви пехотен полк в България след пробива на Добро поле през октомври 1918 г..

Последната част на книгата е посветена на родовата памет- заради младите, и заради истината, казва авторът:

"В последната част на книгата си позволих да развия тематиката за моя прадядо Флоро, първият човек в Делейна, който се противопоставя на национализацията, заради което е осъден и лежи като политически затворник във Видинския затвор. Описал съм подробно неговото житие- битие.... най-вече заради по-младата аудитория, а и защото в нашата историография не е писано много. Пак в този период, когато дядо Флоро е задържан и осъден, се извършва конфискация на активите на семейството". 

В тази глава е включен и бунта на жените от Северозапада, като реакция на събитията, който е описан в книгата на Михаил Груев "Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на ХХ век". В бунта участва прабабата на Николай Николов:

"Моята прабаба - баба Станка, участва с още 80-90 жени от селото в т.н. бунтове в Северозапада. Пет от жените са задържани, включително и моята прабаба, но впоследствие са пуснати- това като реакция на онзи етап". 

Книгата завършва с историята на друг член на фамилията- Цветан Иванов Ангелов, който е избягал в чужбина през 1948 г., след което семейството му е подложено на репресия. Осем души от фамилията, сред които и две 7-годишни деца, са интернирани в никополското село Загражден. Там всички, включително и децата, работят в местната конопена фабрика и в селското стопанство, при тежки условия на труд. 

"Това е било проекция на политическата пропаганда в онези години към близките и семействата на лица, възприемани като "врагове на народа" и "изменници на родината"- посочва в книгата си авторът и допълва, че въпреки тежката участ, те не са таяли злоба към никого:

"Както моят прадядо Флоро, така и тъста /б.р. Милен Иванов/, имаха силата и културата да го превъзмогнат". 

Подзаглавието на книгата е "Бащино огнище"- името е продиктувано от преломен момент в живота на Николай Николов:

"Аз го изживях това, когато почина и последният мой близък и като глава на семейство трябваше да взема трудните решения, да се завърна и да живея тук. Това ме прави много горд и вдъхновен заради начина, по който живея сега и за начина, по който продължавам традицията на рода ми. Защото решението беше свързано с компромиси, а човек не трябва да прави компромиси с традицията и със заветите на рода и на близките".

В краеведската история са включени историко-географски данни и факти за селището, архивни материали и спомени, представен е и богат снимков материал, с който сякаш "оживяват" чешмите, оброците, старите къщи, учителите и хората, оставили следа в живота на Делейна. 

"Да познават, да изучат корена си, да уважават семейството, традициите, обичаите, защото по този начин ние като народ може да продължим. При обратното, силно съм обезпокоен, че ако не познаваме историята и миналото си, не можем да продължим в бъдещето, в правилната посока. Правилната посока, така че България да я има завинаги, България да пребъде..."