Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пшеницата и промените в климата

Снимка: Радио ВИДИН

Пшеницата е стратегически важна култура, затова в условията на климатичните промени е добре да се замислим за отглеждането й занапред. В народната агрометеорология хората свързват хляба с дебелия сняг през зимата и с валежите през май, но през последните години снежната покривка все повече липсва, а температурите се покачват. Как всичко ще се отрази на растежа и добивите, коментира агроном инж. Надежда Шопова, част от авторския екип на платформата "Климатека":


"Пшеницата е култура, която се отглежда при естествени условия на овлажнение и изцяло разчита на даденостите на страната и районите. Промените в климата се отразяват върху метеорологичните условия на растеж и развитие на културите, а това рефлектира и върху добивите".


При навременно засяване, в този период на годината посевите трябва да са добре вкоренени и укрепнали, но не навсякъде е така, коментира инж. Надежда Шопова: 


"Един от най-важните периоди е сеитбата, но през последните години летните суши преминават и в есенни, а това е причина за забавяне на сеитбата, защото няма възможност да бъде направена добра обработка и когато няма влага, семената не поникват... Когато сеитбата се случи в срок, би трябвало те да зимуват във фаза "братене", където са по-устойчиви, с по-развита коренова система и в състояние да издържат и минимални температури... Тази година в много райони влагата е недостатъчна и голяма част от посевите са във фаза "трети лист", не са достатъчно закалени и при много ниски температури може да се очакват повреди..."


Поне 75% от производството на зърно в света е заето от пшеница, царевица и ориз. Обикновената мека пшеница се използва за производството на хляб и тестени изделия, а твърдата – основно за макарони. От житни култури се приготвят спирт и пиво, скорбяла, грис, концентриран фураж и добавъчни продукти за селското стопанство. Пшеницата и житните храни съдържат специфичен растителен протеин – глутен, който придава еластичност и добри качества на брашното. Китай, Индия, Русия и САЩ са най-големите производители на пшеница.  Според информация на Организацията за прехрана и земеделие към ООН – FAO за последните 20 години при европейските държави лидер е Франция (5,4%), следвана от Германия (3,5%) и Украйна (3,1%). Делът на България е 0,7% от общото световно производство, посочва в статията си Надежда Шопова. Делът на пшеницата в България е над 50%, в сравнение с останалите зърнено-житни култури. 


Пшеница у нас се отглежда основно в Северна България и по поречието на Дунав, в Горнотракийската низина, Югоизточна България и Софийското поле. Най-разпространените житни култури са обикновена пшеницаечемик, тритикале, по-слабо застъпена е твърдата пшеница.


В края на миналия и първите 20 години на настоящия век, в страната се наблюдава тенденция към повишаване на средната температура на въздуха, както и промяна в количеството и разпределението на валежите по сезони в основните земеделски райони на Южна и Северна България. По-чести са и екстремните метеорологични явления- суша, суховеи; валежи от град, интензивни валежи и преовлажнение, силен вятър в по-късните фази от развитието на посевите. В последния доклад на Световната банка за развитие, публикуван в началото на 2019 г., се посочва, че се очаква българското земеделие да бъде повлияно от промените в климата сега и през следващия 30-годишен период.


Предвид климатичните промени науката работи по създаване на  сортове, подходящи за всеки един район, а земеделците трябва да изберат български сортове пшеница, посочва Надежда Шопова:  


"България е на 8 място по създаване на нови сортове. Науката работи, а българскит сортове пшеница са добри. Те са по-добре адаптирани към местните условия и производителите само ще спечелят, ако ги използват... Селекцията се измества от студоустойчиви към сухоустойчиви сортове, а производителите трябва да заложат на сеитбооборота, науката и местните сортове, които са съобразени с нашите условия... Трябва да се съобразяват сроковете на сеитба, където е необходимо- валиране, задължително е сеитбообръщението... Подхранването също е от значение, като се работи за сортове с добро усвояване на азота... Трябва да има стимули, за да се създава разнообразие от култури..."



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Благотворителна великденска кампания стартира в Северозапада

Неправителствени организации от Северозапада - "Кауза Северозапад" - Монтана, "Северозапазване" - Видин и "Приобщени в действие Ромакт Враца" обединиха усилия в поредица от благотворителни събития. Преди Великденските празници са с нова кампания  "Стари традиции за новото поколение". Сред първите, които посетиха, са децата от училище "Христо Ботев" в..

публикувано на 14.03.25 в 17:23

Какво се случва в една учебна кухня

В Професионалната гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин ученици сами приготвят храната, която след това се предлага в учебния ресторант.  Приготвянето на храната, която от предишния ден е поръчана за обяд, започва с първия учебен час, разказват ученици.  "В нашите часове по готвене готвим за учителите и за други ученици, които..

публикувано на 14.03.25 в 16:33

Има ли "Светулки зад решетките"

С годините сме свикнали с образа на Мира Добрева като журналист и телевизионен водещ. Дълго време тя беше лицето на сутрините ни, гласът, който ни пожелаваше „добро утро“. В този образ някак естествено се вписа и първата ѝ книга „Столетниците“, която се появи през 2020 г. като продължение на едноименния телевизионен проект. През 2024 г. обаче на..

публикувано на 14.03.25 в 15:00

Изчезващите занаяти - историята на един видински точилар

Точиларството е един от изчезващите занаяти в наши дни. Все още обаче има хора, които го крепят. В малката, но кокетна работилница на Цветомир Боянов до видинското кино, звучи приятен рок, а той приема поредната поръчка от един господин да наточи самоделен нож и моята за заточване и полиране на едно старо острие. Докато говорим, ръката му..

публикувано на 14.03.25 в 14:00

Отбелязваме Световния ден на съня

На 14 март отбелязваме Световния ден на съня. Целта е на този ден да се обърне внимание върху значението на съня за здравето на хората. Според множество изследвания на специалисти осемчасовият сън е оптималната норма, при която човек би следвало да се чувства в добра кондиция за да посрещне ежедневните си дейности. Според други изследвания, 7 часа..

публикувано на 14.03.25 в 14:00

Пролетта идва - как да предпазим кучето си от бълхи, кърлежи и комари

Настъпва пролетта и разходките на домашните любимци стават все по-чести и по-дълги. Как обаче да предпазим дългокосместите породи кучета, а и не само такива от опасните бълхи, кърлежи и дори от комари ще научим от международния съдия-кинолог Елена Павлова от Монтана. "Преди всичко трябва да знаем, че кучетата независимо дали са дългокосмести или..

публикувано на 14.03.25 в 13:00

В Деня на реките WWF се заема с опазването на дома на видрата

В Международния ден на реките природозащитната организация WWF започва активна работа по опазване дома на видрата – вид, застрашен от изчезване у нас. Възстановяването на влажните зони години наред е една от най-важните мисии на WWF в България. Сега с кампанията си  "Абонирай се за природата", в навечерието на Часа на Земята, WWF издига дейността си..

публикувано на 14.03.25 в 08:05