Млада майка се нуждае от средства за лечение в Турция

Десислава Емилиянова е обикновена жена с необикновена история. Медицински работник по професия, бунтар по душа и майка по призвание - така най-правилно бихме могли да я опишем. Зад всичко това обаче седи няколкогодишната ѝ битка. Най-важната в живота ѝ. Не, защото е за живота ѝ, а защото се бори да остане в този на дъщеря си. 

Преди 3 години Десислава започва да има странни симптоми - силна умора, болки в тялото, необясними припадъци. Посещенията при редица лекари в България обаче така и не довеждат до поставяне на диагноза, като състоянието ѝ продължава да се влошава. 

"Прогресивно се влошавам. След секциото започнаха тежките ми проблеми, 2021 година, когато родих дъщеря си. Започнах да вдигам високо кръвно, да имам проблеми с червата, като вървях кракът ми се сковаваше, повръщах често. Впоследствие изкарах Ковид и оттам вече всичко тръгна надолу... Трудно ходя, имам загуба на мускулна маса, имам доказани биопсии - кожна и подкожна атрофия със секреция на лимфоцити и ретикулоцити в кожата... Навсякъде вече изследванията ми са зле. В България вече обиколих повече от 30 болници, най-вероятно. Нямам конкретна диагноза... Няма явно достатъчно маркери за изследване в България, за да може да ми бъде поставена диагноза... Кожата ми изтъня, получавам лесно рани, направих изключително много алергии към какво ли не, дори медикаменти... В Турция ми казаха, че съм за мултидисциплинарен екип." 

Деси е родом от Мездра, но в момента живее във Видин, откъдето е и бащата на детето ѝ. Познава видинчани и по думите ѝ, това е град на много добри хора. Именно това да си добър човек и да не губиш надежда - това са две от водещите неща, които иска да покаже на хората Десислава и въпреки трудностите тя остава силна и решителна, а основната причина за това е дъщеря ѝ Яница.

"Откакто родих дъщеря си нямам нормален ден. Искам да съм до детето ми, искам да я виждам как расте, искам да я науча на много неща... Болна съм, много съм болна, но не мога да мисля само за себе си, защото приемам всички като едно, защото утре някой може да е на моето място. Аз съм съседът, аз съм продавачката в магазина... Когато дойде физическата болка, когато дойде болестта, когато я изпиташ, имаш два избора - или да се озлобиш, защото болестта това прави, или да станеш човек. Да, болна съм, да, искам да живея, искам да отгледам детето си. Дори на 80 години да бях, аз пак щях да искам да живея. Надеждата умира с теб, няма как да си отиде преди теб."

За изследвания в Турция на Десислава са ѝ необходими 25 000 евро. От няколко дни тече и кампания за събиране на средства, а едно младо семейство реши да дари събраните пари, дадени вместо цветя на сватбата си в подкрепа на младата майка. Джулиана е от Видин и заедно със съпруга си превеждат събраната сума за каузата. 

"Не исках цветя за сватбата, исках гостите да дарят парите, които са предвидили за цветя. Исках да ги съберем и да ги дарим за нещо. Разбрах за Деси и го реших. Прочетох цялата история - аз също имам малко детенце. Стана ми мъчно. Искам да знам, че сме помогнали на една жена да вижда усмивката на детето си. Говорих с нея, видях и детенцето ѝ... Като виждам майка как се радва на детето си и просто душата ми се сви. Сърцето ми се сви, гледайки един човек, който се бори за живота си и за това да бъде със собственото си дете... Децата ни карат да живеем и да цъфтим... Ако ние не сме хора един към друг, какъв е смисълът да живеем, ако не си помагаме и не си подаваме ръка в трудни моменти..."

Деси продължава да води своята битка срещу неизвесността с надежда, че ще победи и вяра в доброто у хората.