Пациенти с предсърдно мъждене да помислят по-рано за катетърна аблация

Доц. д-р Васил Трайков дм е началник на Отделението по инвазивна електрофизиология и кардиостимулация в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.От 2017 г. до 2020 г. е член на Комисията за научни документи към Европейската асоциация по аритмии. От 2020 г. е член на Комисията за Националните дружества на Европейската асоциация по аритмии. Член е на Европейското кардиологично дружество, Дружеството на кардиолозите в България, Унгарското кардиологично дружество и на Европейската асоциация по аритмии. Председател е на Дружеството на Кардиолозите в България за мандата 2022-2024 г. Доц. Васил Трайков   е единственият българин, участвал в екипа, който създаде и изготви новите ръководни правила (гайдлайни) за поведение при предсърдно мъждене на Европейското дружество по кардиология.

  В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград доц. Трайков коментира заболяването предсърдно мъждене – причини, рискови фактори, съвременни методи за лечение.

Предсърдно мъждене – обща информация

Като цяло предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия при хората. Честотата и нараства с възрастта, за съжаление тя се среща и при млади хора. „Причините за възникването и могат да бъдат много. В основата и са рискови фактори и състояния като артериалната хипертония, захарния диабет, затлъстяването и всички състояния, които по принцип са свързани със завишен сърдечносъдов риск, т.е. предсърдното мъждене е една аритмия, която се влияе от тези рискови фактори, които са общи фактори за сърдечносъдови заболявания. Казвам го, защото това е начин да се профилактира изявата на предсърдното мъждене. Разбира се, има и други ситуации, при които предсърдното мъждене може да възникне, като при някои заболявания на щитовидната жлеза, при клапни заболявания, а в някои случаи има и наследственост. При малък процент от пациентите не установяваме конкретна причина.“ По думите на доц. Трайков предсърдното мъждене се поддържа от патологични импулси, които най-често възникват в белодробните вени. Това са структури, които носят кръв от белия дроб към лявото предсърдие.

Типове изяви при предсърдно мъждене

Доц. Трайков уточни, че предсърдното мъждене има три типа изяви - пациенти, при които тази аритмия възниква на пристъпи. Пациентът усеща епизод на неправилен ритъм – неправилно или бързо сърцебиене, който се възстановява след определено време. Това е пристъпното предсърдно мъждене. В някои ситуации този епизод е възможно да продължи по-дълго време. Пациентът тогава е възможно да има, но и да няма оплаквания. „Оплакванията при тези два типа обикновено са сърцебиене, прескачане, неправилен пулс, умора, задух, възможна е и гръдна болка. В третия вариант – перманентно предсърдно мъждене – ние лекарите, заедно с пациента в споделено решение сме взели под вниманиет факта , че предсърдното мъждене е отдавна и няма да възстановяваме ритъм, поради което считаме, че то остава трайно. Но това е споделено решение. Има пациенти, които живеят с постоянно предсърдно мъждене или перманентно, но това е в резултат на дискусия между пациент и лекар. При тези пациенти също е възможно да няма оплаквания. Проблемът е, че когато пациентът няма оплаквания, ние не сме наясно с факта, че тези пациенти биха могли да имат емболичен риск. По принцип предсърдното мъждене се свързва с риск от емболизъм – т.е. в условията на предсърдно мъждене в лявото предсърдие поради застоя на кръвта най-общо казано, е възможно да се образуват тромби, които могат да запушат голяма артерия в мозъка или в други органи със съответните тежки последствия“.

  Лечение

„Голямата тема е, че предсърдното мъждене има две насоки на лечение – едната е да контролираме честотата, т.е. да даваме медикаменти, които забавят пулса, но пациентът остава в предсърдно мъждене, а другата насока е да контролираме ритъма. Т.е. да възстановим ритъма и да го задържим. И в двата случая обаче, много важно е да кажем за нашите слушатели, че ако имат предсърдно мъждене, първото нещо, което трябва да се обмисли е дали тези пациенти имат нужда от лекарства против съсирване на кръвта – т.нар. антикоагуланти. Това е изключително важно. Другото важно, което трябва да отбележим е да си проверяват пулса. Когато говорим за контрол на ритъма – там също има две опции – едната опция е антиеметични медикаменти, които задържат ритъма, а другата, по-добра опция, която ние знаем от редица проучвания е катетърната аблация. Това е една инвазивна методика за лечение на предсърдното мъждене в пристъпната и персистиращата му  форма, при която успяваме чрез катетри да изолираме именно тези белодробни вени от останалата част от предсърдието. По този начин тези тригери, които се намират в белодробните вени престават да бъдат активни. Престават да индуцират предсърдно мъждене. Така успяваме да контролираме доста добре ритъма на пациента  - те да имат по-добро качество на живот. Моят съвет към пациентите е: може да се опита за кратко с медикаменти, но не с всички видове медикаменти, защото някои от тях имат доста странични ефекти, и рано да се помисли за катетърна аблация. Тя е инвазивна процедура, но със съвременните технологии  е доста безопасна . Все още нямаме данни, че това намалява емболичния риск, но очакваме това да излезе в бъдеще като водещ фактор. На този етап нямаме такива данни, но се работи много по въпроса, проучват се тези възможности и очакваме, че катетърната аблация ще бъде с по-нисък емболичен риск в бъдеще“.

Доц. Васил Трайков е единственият българин, участвал в екипа, който създаде и изготви новите ръководни правила (гайдлайни) за поведение при предсърдно мъждене на Европейското дружество по кардиология. Тези ръководни правила се обновяват на всеки 4 години. Има ли за изминалите 4 години новости в лечението на пациенти с предсърдно мъждене?

  „Между 2020 и 2024 г. има някои разлики, които не са фундаментални, но има някои неща, които се обновиха на базата на проучвания, които са публикувани в този 4-годишен период. Едно от тях е точно това, което споделих – ранното лечение на аритмията чрез катетърна аблация при пациентите, които имат пристъпно предсърдно мъждене. Това е нещо ново. Има промени и по отношение на антикоагулацията – т.е. системата, с която ние определяме риска от емболизъм и съответно, на която ние базираме индикциите за антикоагулация. Едно голямо нещо,върху което се  акцентираше и в предишните ръководни програми – сега също акцентираме върху него  е контрола върху рисковите фактори. Ние можем да направим много неща за да помогнем на  пациента, но и пациентите трябва да направят нещо, за да контролират рисковите фактори. Добър контрол върху кръвното, което е екипна работа между лекар и пациент, достатъчна физическа активност, избягване на алкохол, лечение на затлъстяване и диабет. Това е изключително важно за добрия изход от процедурата. Независимо какво ние правим, ако тези неща не се контролират добре – шансовете за дългосрочен контрол на аритмията намаляват.“