Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Нели Георгиева:

Количеството магнезий в тялото зависи от начина на хранене и бъбречната функция

3
Д-р Нели Георгиева

Магнезият е основен минерал, който е от решаващо значение и за сърдечно-съдовата система. Доколко опасен може да бъде дефицитът от магнезий в човешкото тяло, кой е изложен на риск, симптоми при магнезиев дефицит как да си набавим микроелемента пълноценно, за да неутрализираме негативните последствия – отговорите даде д-р Нели Георгиева – кардиолог в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград.

„Магнезият е основен минерал в тялото, който служи като ко фактор  в повече от 300 ензимни реакции. Следователно е от решаващо значение за сърдечно-съдовата система. Тялото на възрастен съдържа приблизително 24-25 г магнезий, като 50-60 присъства в костите, а останалата част се съдържа в меките тъкани. Серумният магнезий представлява по-малко от 1 процент от общия телесен магнезий. Т.е. измерване нивата на серумния магнезий може да са нормални, въпреки изчерпването на общото съдържание на магнезия в организма или в сърдечната клетка“.

  Общите телесни запаси от магнезий могат да бъдат оценени чрез измерване на магнезиев уринен тест. Измерването обаче е трудоемко, тромаво и изисква 24-часово събиране на урина. В много случаи вътреклетъчните нива на магнезий служат като по-добър индикаторза общото съдържание на магнезий в тялото, в сравнение със серумните нива на магнезий. Като най-точният тест е мононуклеарният клетъчен магнезий в кръвта. Освен това съдържанието на вътреклетъчен мононуклеарен магнезий корелира по-добре със състоянието на магнезий в сърцето.

Магнезиев дефицит, симптоми

Магнезият се регулира предимно чрез бъбреците или чрез червата. Половината от дневния прием на магнезий се абсорбира чрез червата. Според последните данни на Националния здравен институт препоръчителната дневна доза е 420 мг за мъже и 320 мг за жени дневна доза на възраст повече от 31 години и нагоре. Симптомите са различни и разнородни – сърцебиене, прескачане на сърцето, лесна умора, мускулни крампи или слабост, нарушения на съня, безпокойство, необичайно движение и треперене на клепачите. Най-често пациентите, които са изложени на дефицит на магнезий са възрастни пациенти, които приемат диуретици и инхибитори на протонната помпа или с проблеми с гастроинтестиналния тракт.


Рискови групи, при които е налице магнезиев дефицит

Според Световната здравна организация около 30 процента от населението в света е с дефицит на магнезий. Основните групи са възрастни хора, бременни жени, пациенти, които са с постоянен прием на медикаменти, каквито са диуретици. Недостигът на магнезий може също да бъде причинен и от определени състояни, напр. алкохолизъм, изгаряния, засягащи голяма част от тялото, недохранване, храносмилателно разстройство като Болестта на Крон или улцерозен колит, прекомерно уриниране, включително при хора с неконтролиран диабет, панкреатит или хронична диария.

Как тялото регулира нивата на магнезий, ролята на храната?

Въпреки, че магнезият може да се намери от хранителни източници, има хора, които се нуждаят от магнезий и от други такива. Важно е да се приема достатъчно магнезий, за да се предотврати дефицитът. Затова трябва да се набавят нужните количества предимно от храната. Такива са зелени листни зеленчуци, пълнозърнести зърнени култури, каквито са трици, киноа, ядки, бадеми, кашу, боб. Въпреки, че магнезия се добавя към някои храни като зърнена закуска, има няколко отличителни източника на този минерал, каквито са соевите продукти, соево мляко. Зеленолистни зеленчуци като спанак, нискомаслено мляко, тиквени семки, бобови растения, много авокадо и банани.“


Функцията на магнезия за сърдечния ритъм

„Магнезият е ключов електролит в тялото и е необходим за правилната хомеостаза, особено в клетките, които са електрически възбудими, каквито има и в сърцето. Той е от основно значение за стабилен сърдечен ритъм, защото участва в транспортирането на електролити в калиево-натриевата помпа вътре в сърдечната клетка, което спомага нормалния сърдечен ритъм“.

Изследване на магнезий в лабораториите

„В лабораториите като цяло се изследва серумен магнезий, както вече уточнихме, представлява само 1 процент от извънклетъчния магнезий и не е точен показател за дефицит на магнезий в сърдечната клетка“.

Магнезиеви добавки

Въпреки че в повечето случаи магнезият може да се набави чрез храната, има хора, които трябва да приемат и добавки. Има различни налични форми на магнезий, които се различават по усвоимост и поносимост от стомашно-чревния тракт. Най-добрите форми са магнезиев цитрат, глюконат или глицинат.

  Важно е да се има предвид, че приемът на повече магнезий чрез храната не е опасен, защотпо бъбреците отделят това, от което тялото ни се нуждае, но изключително високите дози магнезий от добавки могат да причинят диария, гадене и стомашни спазми.

  При проблем или клинична изява, отговаряща на дефицит на магнезий е важно да се потърси консултация с кардиолог, а така също да проследите нивото на важния минерал чрез кръвен тест. Цената му е напълно достъпна и може да се направи по всяко време – резултатът не зависи от прием на храна и напитки.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Доц. д-р Красимира Христова

Сърцето дава достатъчно знаци при проблеми

29 септември е Световният ден на сърцето. Инициативите тази година преминават под мотото „В ритъма на сърцето“, а глобалната цел на Световната сърдечна федерация е да бъдат предотвратени милиони случаи на преждевременна смърт, причинени от сърдечно-съдовите заболявания. Грижите ни за здраво сърце, рискови фактори, профилактика – посоките на..

публикувано на 30.09.25 в 14:53
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова

Чикунгуня – все по-често срещана инфекция в контекста на климатичните промени

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..

публикувано на 24.09.25 в 11:18

Синдромът на неспокойните крака нарушава качеството на живот на пациентите

Д-р Нейко Нейков е невролог в Клиниката по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Завършил е МУ – София през 2011 г. Професионалните му интереси са в областта на доплеровата сонография, нарушения съня и бодърстването, интервенционалната неврология, синдроми на централна и периферна болка, множествена склероза,..

публикувано на 23.09.25 в 13:53
Д-р Борис Илчев

Диагностицирана навреме периферна артериална болест може да спести операция

Д-р Борис Илчев  е съдов хирург в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Има засилен професионален интерес към ендоваскуларната и хибридна съдова хирургия, както и съвременни методи за диагностика и лечение на венозни заболявания.Консултациите са насочени към пациенти със съмнения, или с вече диагностицирани артериални и венозни заболявания -..

публикувано на 12.08.25 в 10:33
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова

Денга – сериозната заплаха, пренасяна от комари

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. Декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..

публикувано на 08.08.25 в 13:38

Подполковник д-р Людмил Караканов от ВМА с пет военни мисии зад граница

В Международния ден на милосърдието и "Лекарите в света за мир", честван по решение на Изпълнителния комитет на Международното движение “Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война” в ефира на Радио Благоевград гостува подполковник д-р Людмил Караканов от Военномедицинска академия. Той е участвал в пет мисии зад граница, четири в Мали и една в..

публикувано на 07.08.25 в 12:49

В пиковите горещини не пийте алкохол, заложете на лека храна и повече течности!

Екстремно високите юлски температури поставиха на изпитание и болни, и здрави. Какви са основните рискове за сърдечносъдовата система при пиковите горещини, какво трябва да бъде поведението ни? В предаването „Сюжети от деня“ на БНР-Радио Благоевград отговорите  потърсихме от доц. д-р Красимира Христова, председател на Асоциацията по неинвазивна..

публикувано на 25.07.25 в 09:20