3
През пролетта зачестяват гастроентерологичните оплаквания. Сезонът обостря гастрита и язвата. Защо този сезон е предизвикателство за стомаха ни? Кога трябва да потърсим помощ от лекар-специалист? Отговорите потърсихме от д-р Надица Шумка, гастроентеролог в Клиниката по гастроентерология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“ в предаването „Здравен компас“ на БНР- Радио Благоевград.
Пролетта е предизвикателство за храносмилателната система. Сезонът провокира комплексни промени – в диетата, повишена експозиция към определени алергени, сезонни колебания на витамин Д, повишени нива на стрес, предвид по-активния ни социален живот. „Това е причината много често хроничните заболявания на гастроинтестиналния тракт да се обострят през пролетта. Особено хроничните възпалителни заболявания на червата, хроничния гастрит, язвената болест имат по-честа изява този сезон. По отношение на хроничните чревни заболявания алергените като полени водят често до обостряне. Рефлуксната болест и хроничният гастрит също имат изяви през пролетта предвид това, че има по-чести събирания на открито, консумират се мазни и пикантни храни, увеличава се консумацията на алкохол. Всичко това води до увеличаване на киселините, болките и други характерни симптоми“.

Появата на стомашни неразположения често се свързва с консумацията на зелени салати, характерни за сезона. По думите на гастроентеролога те са много добър източник на фибри, които са много важни за нормалната функция на гастроинтестиналния тракт. „Много важно е обаче да има едно постепенно въвеждане на тези богати на фибри храни. Да, през пролетта има много свежи плодове и зеленчуци, но не трябва рязко да натоварим червата с тези големи количества фибри, тъй като това ще предизвика раздразнение и подуване. Това е много важно за пациентите, които са диагностицирани със синдрома на раздразненото черво, тъй като те най-отчетливо усещат това подуване, което нарушава качеството им на живот“.
Гастроентерологът посочи кои са основните храни, които предизвикват стомашните неразположения през пролетния сезон и препоръча под каква форма да се консумират. „За да няма неприятно усещане за подуване са препоръчителни варени зеленчуци, супи, бульони, печени ябълки. Те са по-приемливи, вместо зелени салати в по-големи количества. По отношение рефлукса и киселините – да се ограничат пикантните, мазните и пържените храни, да се пие повече вода. Много важно е да се избягват храните, които са по-познати като алергенни - ядки, пшеница, млечни продукти, тъй като те могат да обострят хроничните чревни заболявания и езофагита“.

Обострянето на гастрита и язвата през пролетта е свързано с промяната на диетата. „Освен това през пролетта физическата ни активност е по-висока, много по-чести са сезонните вируси, поради което при хората се наблюдава често използване на нестероидни противовъзпалителни медикаменти, които също имат много съществен принос при обострянето на язвената болест. Доказано е, че стресът през пролетта и по-голям. Точно в тези междинни сезони като пролет и есен стресът при хората е по-висок, защото те се опитват да се адаптират към промените във времето. Стресът също в голяма степен влияе на язвената болест на стомаха“.
Симптомите, които водят пациентите в кабинета на гастроентеролога са болки в епигастриума, гадене, повръщане, киселини. „При усложнена язвена болест на стомаха болката може да бъде много силна, може да се стигне до кървене, перфорация, когато картината става доста драматична.“ Д-р Надица Шумка препоръча при появата на тези симптоми пациентите незабавно да потърсят помощ от гастроентеролог.
Билките, които могат да подпомогнат медикаментозното лечение са мента, лайка, глухарче. „Ментата действа много добре при хора с чревни неразположения. При киселини и болки в епигастриума лайката е по-добрия избор.“

Безплатни изследвания на основни здравни показатели и функцията на белия дроб чрез съвременни дигитални технологии ще се проведат на 23 октомври в Благоевград от 10:00 до 15:00 ч. пред зала „22 септември“ – площад „Георги Измирлиев-Македончето“ №1. Те са част от кампанията „Пет минути здраве“, която се организира от Сдружение „Български..
21 октомври – Световен ден за профилактика на йоддефицитните заболявания. Йодът е жизненоважен за нормалната функция на щитовидната жлеза, за растежа и развитието на децата, за паметта и енергията на всеки от нас. Недостигът му може да доведе до сериозни здравословни проблеми – от умора и забавен метаболизъм до нарушения в развитието при..
Проф. д-р Румен Стоилов дм е водещ български специалист по ревматология и възпалителни ставни заболявания. Председател е на Българското дружество по ревматология и на борда по ревматология към УС на БЛС. Началник на Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Софиямед“. На 12 октомври отбелязваме Световния ден за борба с артрита. Това е глобална..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по "Инфекциозни болести", а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по "Медицинска паразитология"...
В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Борис Илчев коментира терапевтичните подходи при лечение на хроничната венозна недостатъчност. Какво представлява хроничната венозна недостатъчност и колко често се среща в България? Това е състояние, при което вените на краката не успяват да връщат ефективно кръвта към сърцето...
29 септември е Световният ден на сърцето. Инициативите тази година преминават под мотото „В ритъма на сърцето“, а глобалната цел на Световната сърдечна федерация е да бъдат предотвратени милиони случаи на преждевременна смърт, причинени от сърдечно-съдовите заболявания. Грижите ни за здраво сърце, рискови фактори, профилактика – посоките на..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..