Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитрина Петрова:

Българското дисидентство беше по-силно от това в Полша, Унгария, Чехословакия

Събитията около "Кристал" и подписките на "Екогласност" през призмата на времето

Димитрина Петрова
Снимка: Ани Петрова
На 26 октомври 1989 година в градинката "Кристал" активисти на Независимо сдружение „Екогласност“ започват да се събират пред „Кристал“ - всеки ден за по няколко часа, за да осигурят подписите, нужни за петицията до Народното събрание относно проектите за ХК „Места“ и ВК „Рила“. 30 години по-късно те се събират отново в градинката Кристал, за да измерят пулса на демокрацията.
активистите от Кристал 30 години по-късно

На 26 октомври около 10 часа сутринта група членове на „Екогласност“ се срещат на ъгъла на улиците „Георги Раковски“ и „Патриарх Евтимий“, за да отидат за стативите, масичката за подписи и материалите. По това време на мястото пристига микробус „Чавдар“, от който слиза цивилен мъж и ги предупреждава да се насочат към Южния парк, където според писмо № 94-А-64/25.Х.89 г. от кмета на София Стефан Нинов е мястото за провеждане на „паралелни“ мероприятия по време на ЕСОС (Екофорума).

Спомените на активистите

Хора, които са участвали в акцията разказват:

"26 октомври е една от важните дати за демократизацията на България, за началото на пътя от тоталитарно общество към една демократична държава."

"Конфликтът в "Кристал" даде гласност на протестите и на дисидентското движение в България."

"Това беше началото на успешната гражданска активност. Няколко седмици подред ние събирахме подписи на "Кристал", ние, от "Екогласност". Доста добре вървеше,  като се има предвид какви времена бяха. Хората подписваха и всъщност до края на акцията ние събрахме над 11 000 подписа." 

"Тази акция беше както екологична, така и политическа. По време на подписката там непрекъснато имаше хора от Държавна сигурност, които ни заснемаха с камери. На 25-ти те започнаха по-активни действия да ни прогонят от това място."

"Бяхме бити, бяхме бити не особено страшно. Можеше да е по-лошо разбира се, но си спомням примерно как, като ни нахвърляха в автобусчето, Сашо Каракачанов изкрещя: "Не бийте жените", защото беше видял как удрят Николина Николова."

Силата на българското дисидентство

Д-р Димитрина Петрова, бивш депутат от Великото народно събрание, защитник на правата на човека, бивш изпълнителен директор на "Тръст за равни права", неправителствена организация в Лондон, е участвала в тази акция.

"Биячите, да, те са по-ясни. Едно нещо не мога да търпя на този свят - властите да бият хора и по този начин да им смачкват достойнството и правата. Този бой, за мен това беше много страшно, аз поне понесох много бой и никак не мисля, че беше малко или несериозно. От мен се сипеха удари и ритници от всички страни, двама якички ме хванаха под мишници и ме завлякоха", коментира пред "Хоризонт" Димитрина Петрова.


Българското дисидентство беше сравнително по-силно от това в Полша, Унгария, Чехословакия, смята Димитрина Петрова:


"В България комунизмът като строй беше по-легитимен, повече се ползваше с едно одобрение. Той нямаше тази легитимационна криза от толкова рано, както в другите средно европейски страни. Какво значи да си дисидент в Полша през 80-те години - цялото население симпатизира на "Солидарност". Но сравнете Северна Корея, какво значи да си дисидент в една страна с много здрав, силен, легитимен режим, който се ползва все пак с някакво одобрение? В този смисъл, това да си дисидент в България е нещо, което е повече акт на противопоставяне и се иска повече смелост и по-висока лична цена да се плати, защото повече се различаваш от другите. В този смисъл аз твърдя, че дисидентството в България беше по-силно отколкото в други средноевропейски комунистически страни и това тепърва ние трябва да го оценяваме и се гордеем с него."


Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Живка Петрова - директор на Малко българско училище в Чикаго

Една директорка на училище зад граница за мерилото на успеха

Тя не е нито филмова, нито поп звезда, но се радва на популярност за която мнозина биха й завидяли. Името й знаят много от децата и възрастните. И не само в Чикаго, а и в САЩ. Търсят я за какво ли не. Винаги е готова да помогне. Казва,че за нея успехът не е в материалното, а в това да сбъднеш идеята . А тя знае как  да го направи. С..

публикувано на 17.09.24 в 10:42

По неотъпканите пътеки към училище

Цялата история чуйте в звуковия файл. Изображения: генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева

публикувано на 16.09.24 в 11:16
Стефан Топалов

Акордьор на рояли и пиана - една от изчезващите професии

Професията акордьор е една от най-рядко срещаните и специалистите се броят на пръстите на ръката. Всяко пиано и всеки роял се нуждаят от акордьор, казва Стефан Топалов - един от най-добрите майстори в настройката на тези инструменти. "Пиана със струни на над 30 години не може да не се подменят . Трябва да се подменят всички, звукът и..

публикувано на 15.09.24 в 09:55
Адресът на улица

Не е тайна: На адрес в Стамболийски са регистрирани над 1200 души

Цяла секция с над 1000 избиратели е регистрирана на един адрес в ромската махала в град Стамболийски. Това съобщиха от служба ГРАО в града. На улица "Петко Рачов Славейков" №31 живеят над 1200 души.   Казусът бе огласен от депутата от "Възраждане" Кръстьо Врачев, който обяви в парламента данни от проверка на Областна администрация в Пловдив...

публикувано на 10.09.24 в 06:52
Архимандрит Епифаний

Архимандрит Епифаний за чудотворната икона "Богородица-Вратарница" от Роженски манастир

Едно от най- посещаваните селища в Община Сандански безспорно е Мелник, най- малкият град в България. Някои го свързват с мелнишкото вино, други с културните събития тук, но най- яркият белег на това място си остават десетките стари църкви, съградени по времето на Деспот Слав, който превръща селището в търговски и духовен център.  Деспот..

публикувано на 09.09.24 в 08:52

Голям интерес има към острова "Света Анастасия" и това лято

Силен туристически сезон на остров „Св. Анастасия“ през това лято. Над 30 хиляди души са го посетили до края на август. Традиционно най-много са българските туристи, но многобройни са и чужденците, които посещават атрактивната дестинация. Тази година тя отбеляза 10 години от функционирането ѝ като туристически обект.  Август е..

публикувано на 08.09.24 в 06:08

Стари вещи оживяват в дома на семейство Михайлови

Битова стая, събрала уюта на живота на българите отпреди 100 и повече години – това присъства в дома на Калина и Михаил Михайлови от село Шуменци, община Тутракан. Тяхното семейство посрещна екип на "Хоризонт" преди броени седмици с традиционните за Добруджанския край зелена баница и наложена мамалига. Разказахме ви и как тези гостоприемни..

публикувано на 08.09.24 в 05:55