На 26 октомври около 10 часа сутринта група членове на „Екогласност“ се срещат на ъгъла на улиците „Георги Раковски“ и „Патриарх Евтимий“, за да отидат за стативите, масичката за подписи и материалите. По това време на мястото пристига микробус „Чавдар“, от който слиза цивилен мъж и ги предупреждава да се насочат към Южния парк, където според писмо № 94-А-64/25.Х.89 г. от кмета на София Стефан Нинов е мястото за провеждане на „паралелни“ мероприятия по време на ЕСОС (Екофорума).
Спомените на активистите
Хора, които са участвали в акцията разказват:
"26 октомври е една от важните дати за демократизацията на България, за началото на пътя от тоталитарно общество към една демократична държава."
"Конфликтът в "Кристал" даде гласност на протестите и на дисидентското движение в България."
"Това беше началото на успешната гражданска активност. Няколко седмици подред ние събирахме подписи на "Кристал", ние, от "Екогласност". Доста добре вървеше, като се има предвид какви времена бяха. Хората подписваха и всъщност до края на акцията ние събрахме над 11 000 подписа."
"Тази акция беше както екологична, така и политическа. По време на подписката там непрекъснато имаше хора от Държавна сигурност, които ни заснемаха с камери. На 25-ти те започнаха по-активни действия да ни прогонят от това място."
"Бяхме бити, бяхме бити не особено страшно. Можеше да е по-лошо разбира се, но си спомням примерно как, като ни нахвърляха в автобусчето, Сашо Каракачанов изкрещя: "Не бийте жените", защото беше видял как удрят Николина Николова."
Силата на българското дисидентство
Д-р Димитрина Петрова, бивш депутат от Великото народно събрание, защитник на правата на човека, бивш изпълнителен директор на "Тръст за равни права", неправителствена организация в Лондон, е участвала в тази акция.
"Биячите, да, те са по-ясни. Едно нещо не мога да търпя на този свят - властите да бият хора и по този начин да им смачкват достойнството и правата. Този бой, за мен това беше много страшно, аз поне понесох много бой и никак не мисля, че беше малко или несериозно. От мен се сипеха удари и ритници от всички страни, двама якички ме хванаха под мишници и ме завлякоха", коментира пред "Хоризонт" Димитрина Петрова.
Българското дисидентство беше сравнително по-силно от това в Полша, Унгария, Чехословакия, смята Димитрина Петрова:
"В България комунизмът като строй беше по-легитимен, повече се ползваше с едно одобрение. Той нямаше тази легитимационна криза от толкова рано, както в другите средно европейски страни. Какво значи да си дисидент в Полша през 80-те години - цялото население симпатизира на "Солидарност". Но сравнете Северна Корея, какво значи да си дисидент в една страна с много здрав, силен, легитимен режим, който се ползва все пак с някакво одобрение? В този смисъл, това да си дисидент в България е нещо, което е повече акт на противопоставяне и се иска повече смелост и по-висока лична цена да се плати, защото повече се различаваш от другите. В този смисъл аз твърдя, че дисидентството в България беше по-силно отколкото в други средноевропейски комунистически страни и това тепърва ние трябва да го оценяваме и се гордеем с него."
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
"Без да се пипат данъци, няма как да се запълни дупката в бюджета. Няма как да се влезе в 3% дефицит, без да се наложат непопулярни мерки "...
Мария Тенева – директор на дирекция ''Сигурност'' в Столична община сподели за БНР: "В момента всички сили на пожарната, на полицията и 3 екипа..
Трябва да си мъж и то издръжлив мъж, условията в тези страни като Йемен не предполагат масирано присъствие на жени , сподели бившият и последен..