Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Музеят на провала: От „Титаник” до водката на Тръмп

Д-р Самюъл Уест ни учи да пропадаме не само с гръм и трясък, но и със смисъл

В Музея на провала има всевъзможни издънки
Снимка: https://museumoffailure.com/

Големи компании сменят изпитани с десетилетия рецепти уж, за да угодят на клиентите. Други правят иновативни, но твърде скъпи продукти. Причините за провал са твърде различни, но едно ясно – трябва да го преглътнеш, да се поучиш от него и да продължиш напред. Поне в това вярва създателят на пътуващия Музей на провала. В продължение на 10 години психологът и изследовател д-р Самюъл Уест изучава иновациите и работи с различни компании. Чудел се дали да напише книга или да организира семинар по темата. След разходка из Музея на разбитите връзки в Загреб, Хърватия решава - и той ще направи музей, но на провала.

Така събира над 100 различни предмета, с които да съпреживеем големи и по-малки резили от миналото до днес. От исторически провали като „Титаник” до малко познатия шведски кораб „Васа” от XVII век, който трябвало да бъде най-мощният боен кораб за онези времена, но потънал безславно още с първото пускане на вода. „Толкова по-добре за Полша”, разказва през смях Самюел и споделя философията си:

„Нуждаем се от провалите. Ако искаме технологичен, социален или какъвто и да е прогрес, трябва да приемем провала. Защото той е необходим. Не можеш да имаш технологии и прогрес без провал”.

Самюъл също познава горчивия вкус на издънката:

„Когато купих домейна за страницата на музея - https://museumoffailure.com/, бях много развълнуван. Казвах си: „Леле, това е страхотна идея, жестоко”. Купих го, мисля, че пиех бира тогава, не съм сигурен. Няколко дни по-късно получих имейл за потвърждение: „Поздравления, вие регистрирахте Musuumoffailure.com“... Ха-ха-ха. Написал съм грешно „музей”, което е глупаво”.

Някои герои на съвремието обаче трудно се учат от грешките. Може би това са имали предвид в Музея на провала като са си организирали олтар на американския президент и предприемач Доналд Тръмп, където има всякакви предмети. Сред тях са настолна игра „Тръмп”, подобна на „Монополи”, водка, говежди пържоли и лед с марката „Доналд Тръмп”. Тръмп е имал и авиокомпания и казина, които не са се оказали сполучливо бизнес начинание – поне според Самюъл.

В Музея на провала е важно да се учиш както от чуждия, така и от собствения си челен сблъсък с действителността. Има изповедалня за провали, където да направиш публичен своя собствен. Признанията са навсякъде, разказва психологът и описва личните истории на посетителите, сред които са неуспешните бракове (понякога до три един след друг), както и усещането за провал като родител.

И обратно към експозицията. Предметите се обновяват всеки месец. В началото Самюъл ги купувал откъде ли не, сега вече му пращат и много дарения. Безспорно повечето му експонати са от Северна Америка и Европа. Уест си го обяснява с културните различия във възприятието на провала, както и с факта, че досега повечето иновации, за които знаем и които са добили световно приложение, идват от Запада. Обаче в музея има и любопитни примери за обратното като секс кукла от Китай.

„Куклата е от 2016-а. Висококачествена и много скъпа. В Китай икономиката на споделянето заема голям дял. Става въпрос за стоки и услуги като AirBNB и Uber, където не притежаваш нещата, а просто ги отдаваш под наем. Усещате ли накъде бия? И така, компанията решила, че секс куклата им е много скъпа и обикновеният, средностатистически човек не може да си позволи секс кукла за 3000 евро. Но пък може да иска да я ползва само за ден. Компанията стартирала с бизнес идеята за приложение, с което си поръчваш секс куклата. Например - поръчваш си Мис Африка, Мис Азия, Мис Европа и така до пет модела. Поръчваш куклата, която искаш, доставят ти я, носят я до вкъщи или до офиса или където искаш да я ползваш. Има си и инструкции. Куклата е за теб в следващите 24 часа. Струва 40 евро, което си е доста разумна цена. После идват, взимат куклата, почистват я и я пращат на следващия. (...) Компанията оцеляла за цели три дни. Обаче най-якото е, че ни дариха една кукла”.

На Самюъл му е тъжно, че си няма нищичко от Африка, както и нито един предмет от България, а много иска да се сдобие с българска история на провала. Призовава всеки, който има подходяща вещ или дори само знае за такава, да се свърже с него. Много би се радвал Музеят на провала да гостува и у нас. Засега обаче е ясно, че през април ще бъде в Южна Франция. Отива в Сент-Етиен, много близо до Лион. Следва Сан Франциско, а по-късно през годината и завръщане в Европа с изложба в Германия.

А докато очакваме д-р Самюъл Уест и на родна почва, чуйте още от разказа му в звуковия файл.

Снимки в публикацията: https://museumoffailure.com/

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Музеят, посветен на 15-и юли, който се намира в Истанбул.

9 години след опита за преврат в Турция енергията против пучистите е транформирана в подкрепа за държавата

С фокус върху паметта, справедливостта и бъдещето Турция отбеляза тази седмица 9 години от неуспешния опит за преврат в страната. Какво е отношението към събитията от 15-и юли 2016 г. близо десетилетие по-късно - можете да чуете в репортажа на специалния пратеник на БНР в Турция Мария Петрова. Това, което можете да чуете в началото на репортажа,..

обновено на 19.07.25 в 12:18
48-ия Международен семинар по българистика на Великотърновския университет

Какво кара чужденци с различни професии и съдби да учат български език?

Какво кара чужденци с различни професии и съдби за учат български език? Как една молдовка сбъдна мечтата на покойните си баща и свекър, които не са успели да целунат българската земя приживе? Защо любимата песен на млад полски славист е “Една българска роза”? Тези лични истории на участници в 48-ия Международен семинар по българистика на..

публикувано на 19.07.25 в 07:25

Вихрен Георгиев: Във фотографията трябва да има уважение между снимащия и снимания

"Когато снимам, не си гледам фотоапарата. Разчитам на това, което съм заснел. То е усещане – още в момента разбираш, че си направил хубав кадър . Има кадри, които си стоят в главата ми, и чакам с нетърпение момента, в който ще отворя компютъра и ще видя какво съм направил." Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People..

публикувано на 18.07.25 в 11:08
Анна Адамова

Подаваш сигнал за пиян шофьор, ставаш мишена на съдия: Историята на Анна Адамова

Подаваш сигнал срещу пиян шофьор и се превръщаш в мишена на съдия – това се случва на Анна Адамова, юрист и доктор по конституционно право. Преди 3 години по подаден от нея сигнал идва дежурен екип от 8-о РУ в София, викат КАТ и вземат книжката на водача поради отказ да даде проба за алкохол. Самият водач и партньорката му тогава..

публикувано на 18.07.25 в 09:30

БНР на 90, "Изотопия" на 6

18 юли 1930 г. В печата за първи път излиза разписание на предаванията, излъчвани по "Родно радио" , пише проф. Веселин Димитров в книгата си "История на радиото в България" . Първата програма е за предстоящата седмица, в която четири пъти са планирани редовни емисии . Ето я и нея, такава, каквато я препредава именитият радиожурналист и..

публикувано на 18.07.25 в 02:09

Защо лагерът "Белене" все още не е мемориал, поддържан от държавата?

В момента има повече енергия за превръщането на лагера "Белене" в мемориал . "Белене" става все по-популярно място в последните години. Над 200 000 са посещенията в дигиталната платформа със свидетелства на оцелели, а когато общественият интерес е по-висок, институциите усещат друг тип обществен натиск . Това коментира пред БНР Луиза..

публикувано на 15.07.25 в 09:46
Радост и Марая Пееви

Цветни гривни за четириноги приятели

В свят, в който добрината понякога се крие зад високите огради на ежедневието, две деветгодишни близначки от Силистра напомнят, че човечността няма възраст. Историята на Радост и Марая Пееви е истински лъч светлина – и пример, че децата умеят не само да мечтаят, но и да действат. В следващия репортаж ще ви срещнем с тяхната малка, но..

публикувано на 13.07.25 в 07:30