Бързи и леки - овцете, които ядат водорасли

На шотландския остров Оркни живеят единствени по рода си овце, които се хранят предимно с водорасли. „Всъщност ядат по малко трева от брега. Това се случва само през лятото, когато отглеждат агнетата си”, уточнява Шон Тарант, доброволец за опазване на роналдсейските овце. Макар и за повечето от нас името Шон да звучи мъжко, пазителката на овцете е млада жена, биолог по образование. Избира да се грижи за ендемичния за острова вид овце, след като вижда обява и много бързо печели мечтаното работно място след скайп интервю. Именно такова тя даде и за предаването „Изотопия”, в което направи няколко важни уточнения.

Първо - на Оркни няма човек, който да брои овце в борба с безсънието. „Твърде бързи са”, признава с усмивка Шон. Второ, никой не би нарекъл „черна овца” човек с бунтарско мислене и поведение. На малкия шотландски остров, достъпен единствено по въздух и море, бунтарите са „светлокафяви овце”. Причината е, че това е най-редкият цвят за уникалните животни. Повечето от тях са черни, тъмнокафяви и сиви.

Живот на брега

„Овцете живеят на плажа и се хранят предимно с водорасли през годината. В миналото са живели навътре в островите от Оркнейския архипелаг, но обитаваните от тях територии са превърнати в пасища за крави. Това принудило овцете да отидат близо до брега на единия от островите, а за да оцелеят, са започнали да ядат водорасли”, обяснява Шон.

Ето защо уникалността не е единствено в диетата им. „Вълната им е много различна, много по-примитивна и по-късна. Били са на острова сигурно отпреди 5 000 години. Ето защо са малки и леки - около 25 килограма. Опашките им са къси. Освен това - тъй като се хранят предимно с водорасли - го правят два пъти дневно. Обикновено другите породи овце се хранят през целия ден”, казва още Шон и допълва, че все пак в края на пролетта и началото на лятото, когато отглеждат агнетата си, те си хапват и малко трева. Навлизат малко във вътрешността на острова през април, когато се раждат агнетата и се връщат на брега през август. Една от задачите на пазителката на овцете е да не допуска да ядат твърде много свежа зелена трева, защото минералите от водораслите в съчетание с веществата, които си набавят от нея, могат да се окажат отровни. Местните жители са изградили дига през 1831 година, за да предотвратят възможността наивните овчици да хапнат нещо вкусно, но отровно. Когато има силна буря или обилен сняг, животните се приближават до дигата, за да са на завет. Те никога не влизат във водата. Чакат отлива и тогава е време за закуска и вечеря. Менюто е ясно.

Не само овцете на остров Оркни са уникални...

На острова живеят около 50-ина местни жители. Нравът им обаче е далеч от този на типичния шотландец, категорична е Шон. Освен че мъжете не носят традиционните шотландски полички дори по време на Фестивала на овцата, шотландската гайда хич не е популярна на това отдалечено кътче. „Мисля, че историята им е по-скоро свързана с Норвегия. Това може да се усети в традиционните им сватби например. Между другото, тук се дестилира алкохол и занаятът се предава през поколенията”, разказва Шон.

Фестивалът, за който говори, е през август. Тогава на острова се събират много туристи, които помагат за укрепването на дигата. „Имаме уъркшопи, в които се тъче вълна или се изработват различни артикули от вълнен плат. Имаме голям стан за тъкане на вълнени платове. На фестивала има много музика и танци”, допълва пазителката на овцете.

Целия разказ на Шон Тарант от остров Оркни чуйте в звуковия файл.