"Теорията на игрите е разработена, за да предскаже каква е ефективната стратегия в ситуации на несигурност. Израелското правителство (подобно на Китай, Корея и много държави от Европа) прие „играта с нулево равенство“, която предполага един победител и един победен, т.е., че не искаме да живеем в мир с вируса и че няма да се върнем към познатото, докато не го победим, но дотогава трябва да се вземат всички предпазни мерки", коментира за БНР проф. Ернан Ханани, преподавател в Университета на Тел Авив и ученик на проф. Израел Уман.
"За мен беше по-интересно да изследвам как обществеността реагира на управленчески решения, свързани с непозната ситуация, каквато е коронавирусът. Измервахме доколко обикновения човек разбира дадена наредба и доколко вярва в правилността на решенията на политиците. В скалата личеше дали хората са в състояние да следят логиката на изменящите се наредби в зависимост от степента на сложност на ситуацията. Невинаги решенията изглеждаха практически изпълними. Отчитахме и че решенията на политиците бяха хаотични и взаимоизключващи се, което влияе на доверието към тях", посочи проф. Ханани.
Решенията, свързани с Covid-19, се отразяват на икономиката на микро и на макро ниво, изтъкна още проф. Ернан Ханани в интервю за предаването "12+4".
"Те могат да подпомогнат или да попречат за плавното връщане към рутината на живота, все едно дали коронавирусът е победен или ще ни съпътства и за в бъдеще. Важно е доколко решенията, свързани с опазването на човешкото здраве, съдействат за разрушаването на икономиката и доколко решенията за засилване на икономиката не предполагат увеличаване на заболелите. Това са трудни решения и много бих се гордял, ако формулите, изкристализирали в теорията на игрите, помагат за достигане на логичен отговор, но за съжаление не е така просто".
Върху решенията на съответните правителства, освен ясните социално-икономически и здравни тенденции, влияят и политическите традиции в съответната държава. Може дадено решение да е успешно за една страна, а опитите на всички останали да й подражават да са обречени на провал, отбелязва Ернан Ханани.
"Имаше група от държави, които бяха безкомпромисни в ограничаване на разпространяването на епидемията. Между тях беше и Израел, а и много европейски страни. Други държави, като Швеция, поставиха акцент върху запазване на икономиката при строго спазване на защитни мерки против епидемията", дава пример той и прогнозира, че предстоят нови вълни на зараза с вируса.
Всяко решение, което защитава икономическата стабилност и личните свободи, ще допринесе за мотивация при изпълнение на указания, свързани с опазване на здравето, смята още Ханани.
"Когато икономиката в дадената страна се гърчи, на населението е по-трудно да се подчинява дори на наредби, свързани с личното здраве. Бих се доверил на обществеността, че ще действа обмислено, ако се отворят повече области в социалния, икономическия и културен живот. Ако хората усетят делегираното доверие, дисциплината в живота им ще се увеличи. В същото време трябва държавата да пази хората от рисковите групи, за които болестта не е игра", каза още Ернан Ханани.
Репортажа можете да чуете в звуковия файл." Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..
" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Изпитвам респект пред личността на автора на химна на България "Мила Родино" Цветан Радославов, призна в интервю пред БНР режисьорът на..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...