Млад сириец спечели овации в социалните мрежи заради подарен дюнер

В забързаното ежедневие на всекиго се е случвало да забрави портфейла си у дома. Позната ни е конфузната ситуация, в която изпадаме, когато пред касиера в магазина установим, че нямаме пари. Наскоро това се случва и на ученик от София.

„Моят син е достатъчно голям, обаче е малко разсеян. Решил, че ще ходи навън с приятели. На връщане от разходката решил, че ще си поръча дюнер. Аз му се обаждам и му казвам – какъв дюнер ще си поръчаш, след като нямаш пари“, разказва майка му Кристина Минчева. Изненадана тя вижда, че синът й все пак се прибира с дюнер. Момчето от заведението му казало, че няма нужда да плаща.

„На следващия ден реших, че ще ходя да си платя на детето дюнера все пак. Представих се. Момчето казва – моля ви се, госпожо, никога няма да оставя дете гладно.“  

Казват: Ако помогнеш, никога не напомняй! Ако ти помогнат, никога не забравяй! Водена от тази максима Кристина споделя за случилото се в социалните мрежи.

„Случката мен ме трогна много. В днешно време малко са такива хора, които биха постъпили по същия начин“, смята тя.

„Момчетата са араби. Винаги съм се опитвала да възпитавам сина си, че човек или е добър, или е лош – няма различни етноси, няма българи, цигани, турци, араби. Просто всичките сме хора“, допълва майката.

Седмица след като споделила за случилото се във Фейсбук страница на квартала, Кристина Минчева видяла повече от 20 души на опашка пред заведението за бързо хранене. Публикацията била една от най-харесваните.

„Това е нормално“, казва собственикът на обекта за хранене и инициатор на доброто дело Самер. „Аз с много деца постъпвам така.“

На Кристина той благодарил за донесения шоколад и казал – „твоят син е като мой син, няма разлика“.

Младият сириец е изненадан от проявения интерес към неговата личност. Не смята, че е извършил нещо необичайно. Постъпката му била спонтанна, не търси слава, нито показност.

„Ние правим това от сърце“, потвърждава и Омар, служител в заведението. „Много готини, много хубави хора има тук, в България.“ И допълва: „Ако си замина, България много ще ми липсва.“

Двамата мъже говорят за родината си Сирия с любов. Заради военните конфликти са напуснали дома си преди години. Намират по-добър живот в България.

„Живея тук спокойно със семейството си. Две деца ми се родиха тук – на седем години и на годинка и седем месеца“, разказва Самер, който е започнал от нулата като бежанец, но признава, че е имал късмет. „Да се живее тук не е трудно.“

Срещата със Самер и Омар завършва с размисъл за човечността. Двамата мъже вярват, че да правиш добро без да очакваш награда е сигурен знак, че един ден някой може да направи същото за теб.

„Има много хора, които нямат пари. Ние също сме живели без пари. Трябва всички да правят добро – за хората и за Господ“, казват те.