Бежанците у нас година след началото на войната - едни остават, други мечтаят за завръщане

Репортаж на Мая Щърбанова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Хиляди украински бежанци преминаха през област Добрич от началото на войната в Украйна. По данни на Областния съвет на БЧК само те са подпомогнали над 53 000 души. Много малка част от тези предимно майки, деца и възрастни хора останаха в България, а още по-малко се установиха в област Добрич, особено след приключването на летния туристически сезон и намаляването на възможностите да намират работа. Все пак не липсват примери и на украинци, които вече работят, а децата им посещават детска градина и училище. Как се адаптират към новия си начин на живот, ще останат ли в България за постоянно или планират да се върнат един ден в Украйна?

Юлия Митева от Одеса идва в България с трите си деца през месец март миналата година. Разказва, че е тръгнала сама с децата си, защото обстановката в Одеса е била несигурна. По това време пътят бил изключително натоварен от изоставени автомобили, множество автобуси и хора. Пристигнала в България, без да знае къде ще бъде настанена, притеснена и уплашена. Спомня си, че във Варна, където я закарва автобусът, просто се разплаква и към нея се приближава човек, който я пита с какво да й помогне. Настанява се в хотел в Балчик и оттук започва дългият й път по установяване в страната ни.

"Дълбок поклон на всички, които бяха до нас в този момент. Всички бяха дружелюбни, никакъв негативен елемент нямаше."

Децата на Юлия – петгодишно момиченце и тригодишни близнаци момиченце и момченце, вече посещават детска градина в Балчик.

Голямата й дъщеря вече говори свободно български език и Юлия планира тази година да я запише в училище. Въпреки че в Украйна Юлия е работила като лекар педиатър, тук се оказва, че за да получи това право, трябва да измине почти невъзможен път по легализация на документите, както и да покрие изключително сложен изпит по български език. Затова започва работа в една от частните лаборатории в Добрич.

"Отношението просто е супер. Много е сложно, защото не владея езика. С някои колеги се сприятелихме, на рождените им дни ме канят. Всичко с времето си."

Игор Слезовски и семейството му идват в България на 4 март миналата година. Съпругата му е бременна в деветия месец с петото им дете и ражда малката Мария в болницата в Добрич. В продължение на два месеца Игор е доброволец на Граничния пункт "Дуранкулак" и подпомага посрещането на украинците и дейността на БЧК. Така и получава предложението да започне работа към организацията.

"В Червения кръст помагаме на нашите бежанци. Сега за Турция и за Сирия също събирахме кутии, дрехи, обувки."

Когато работата е много, в помощ идва и големият му син. За децата Игор разказва, че бебето си е вкъщи с майка си, едно от децата посещава детска градина в Балчик, следващото по възраст учи в Основното училище „Кирил и Методий“ също в града, а двете големи деца учат онлайн в училищата си в Украйна, защото чакат да се освободят бройки за тях в гимназия с подходящ профил в Добрич. Заради липсата на контакти именно за по-големите деца адаптацията е по-трудна, докато малките вече са свикнали с новия начин на живот, признава Игор.

"Малките по-бързо се адаптират, привикват, социализират се, общуват и се намират приятели. Надявам се сега да решим въпроса с езиковата гимназия за по-големите деца. Иначе ходят на спорт, на рисуване, посещават компютърни кръжоци. Доволни сме, затова оставаме. Ще живеем, ще се учим, ще се трудим, ще помагаме на хората. В Червения кръст идва да помага цялото семейство."

Юлия обмисля да си вземе жилище в Балчик и когато войната в Украйна свърши, да си идва тук временно, но да се върне в родината си. Игор, съпругата му и петте им деца обмислят да останат тук завинаги, независимо от развитието на войната в страната им.

"Аз искам да се върна в Украйна, защото там е домът ми, близките, роднините, мама. Може би ще бъде тежко в първите месеци след войната, но на душата ми ще е леко", размишлява Юлия.

"Вече съм склонен и настроен да остана в България, защото ми харесва страната, хората. Благодаря на България и българите за големите сърца, за добрата душа, за всичко. Благодарим", споделя Игор.

Хиляди са украинците, преминали през област Добрич през изминалата 2022 година. Сред тях лекари, учители, икономисти, медицински сестри, хора с опит в туризма, от които нашата страна не успя да се възползва. Христо Желев, който с месеци се грижи за настанените в хотела му бежанци, с болка споделя, че сме единствената страна в ЕС, в която броят на излезлите украинци е много по-голям от този на установилите се тук.

"Не знам дали държавата или бизнесът не реагира навреме, но създадохме твърде много пречки. Като че ли идеята беше колкото може по-бързо тези хора да ги изпратим от страната. Наблягаме на една демагогия. Даже сме загубили финансово-икономически смисъл да търсим в нещата, освен чисто човешкия фактор", коментира Желев.

Чуйте повече детайли в звуковия файл.

Снимките са от личен архив на събеседниците

По публикацията работи: Яна Боянова