След "Магията Перу" Нели Димитрова-Бонева издаде книгата "Магията Япония"

За новата си книга разказва:

"Япония е един различен свят. Да посетя тази азиатска страна беше моя дългогодишна мечта и се радвам, че я осъществих. Нашата водачка от България – младо момиче – японистка, живяла и учила в Токио и местният ни екскурзовод направиха пребиваването ни в Япония наистина незабравимо. 

Тръгнахме от Токио, през Йокохама, Камакура, Мацумото, Такаяма, Ширакава– го, Каназава, Киото, старата столица Нара, Осака и, разбира се, се качихме на планината Фуджи, която наричат почтително Фудж-сан. 

Какво ми направи силно впечатление? Вежливите японци, които се покланят. До края на пътуването и ние като че ли възприехме това поведение. Не чухме някой да вика, да се кара. Търпеливо всички чакаха и пристигането на влака – стрела от Осака до Токио, с който имахме удоволствието да пътуваме и ние.

В съботните и неделните дни на забележителностите, които посещавахме имаше и много ученици. Разбрахме, че те не просто разглеждат, а имат определени задачи, свързани с обучението им – загадки, викторини, описание на преживяното. Често си шушукаха, сбутваха се и свенливо ни казваха "здравей" на английски. Но ние останахме с впечатление, че не говорят добре чуждия език– ползваха за превод мобилните си устройства, когато ги питахме нещо.

Посещавахме Япония след като отпаднаха ограниченията за ковид-19 и имаше сравнително малко туристи. Което позволи да направим снимки без чужди лица.

Многобройни са шинтоистките и будистките храмове, хиляди са обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Разбира се не сваляхме от ръцете си телефоните, с които снимахме. Но най-интересните кадри се получаваха с есенно прошарените кленови дървета. Мога да кажа, че островната земя е не по-малко красива през този сезон, цъфналите вишни през пролетта като че ли "лежат на стари лаври". 

Изкачвайки се към върха Фуджи на едноименната планина – с автобус се стига до петата от общо десетте станции – видяхме призрачната гора. Корените на дърветата са причудливо изкривени, сплетени страховито на повърхността, стеле се мъгла. Компасът се обърква, обхвата на мобилните телефони се губи. Това е територия на самоубийци. Затова и има професия "търсач на самоубийци". Впрочем това е голям проблем за Япония. Преумората от прекалена работа често подтиква хората да сложат край на живота си. Затова и небостъргачите са обезопасени по всякакъв начин.

Иначе имахме огромен късмет – Фуджи ни се разкри в целия си блясък – огряна от слънце без нито едно облаче. 

От комплекса Ширакава – го бяхме в селището Огимаши. Тук къщичките са дървени със сламени покриви с форма на ръце в молитва. Заради снега, който натрупва до два метра – да може да се пързаля от горе и да не се налага специално да се почиства. Впечатли ни и едно гърненце, оградено с пясък, на първия етаж, с което се отоплява почти триетажна къща. Как ли е било при двуметрови преспи, като си откъснат от света? Сега всичко е газифицирано и пожарообезопасено.

В прекрасната градина на град Каназава се запознахме с майка и двете й дъщери. В неделния ден се разхождаха с кимона, традиционното облекло за японките. Не само ние поискахме снимки с тях, но и те…В Токио пък възрастна двойка разпознаха българското знаме на групата и с умиление си  спомниха за посещението си на празника на розата в Казанлък и старата столица Търново, за медните гласчета на децата от Радиохора.

Бяхме и на пиене на чай – това е правилното определение за посещението в чайна на туристи, а не церемония. Нашата майсторка грациозно, бавно и тържествено ни приготви зелен чай. Не смеехме да помръднем, камо ли да говорим. Такова съвършенство заразява и успокоява.

Опитахме и традиционното бенто–ориз със зеленчуци и разядки, подредени като произведение на изкуството. Ядохме сладолед със златно покритие, снимахме се и пред триетажната пагода със златен покрив в Киото. 

Успяхме да зърнем и гейша – в старинния квартал Гион. Не знаехме, че първите гейши са били мъже…

Тук е и прочутата „суха градина“, с 15-те камъка, така подредени, че винаги се виждат 14. Казват, че само този, който е достигнал просветление може да ги види всички едновременно.

В храмовия комплекс впечатлява терасата на Кийомидзу – дера. Висока е 13 м и е изцяло от дърво, без нито един пирон. Казват, че да скочиш от тази тераса означава да приемеш предизвикателството и ако долу оцелееш, желанието ти ще се сбъдне. Скоковете отдавна са забранени. Три потока – на дълголетието, успеха и любовта се стичат наблизо. С канчета с дълги дръжки всеки отпива според желанието си.

След 13-метровата скулптура на Буда в Камакурасе дивим на 16-метровата статуя на „Брилянтно сияещия“. Домът на фигурата от 437 т бронз и 130 кг злато с площ 2500 кв м е изцяло от дърво. Няма нито един камък.

В Осака разходката започва по тъмно. Тук ни смайват рекламите – такива фантастични хрумвания, за да се привличат клиенти…На другия ден за първи път ни вали дъжд, но спира точно в определения час, както е посочено в съответното приложение за мобилните телефони. Японска му работа…

Новият ден започва с поредното приключение. Ще пътуваме с шинкансен – влака стрела до Токио. Наистина идва на минутата, за три минути пътниците трябва да слязат и да се качат. Наистина не се усеща, че се движиш със шеметна скорост. А кондукторът не проверява билетите, а на края на вагона се покланя…Магия е Япония. И нека всеки, който има желание и възможности да се докосне до нея.

Книгата "Магията Япония" може да се закупи от книжарницата в София, кв. Лагера, ул. "Мъглен" 5. 

В интернет страницата "Магията Перу" ще добавим и "Магията Япония". Пишете на лично съобщение и ще ви изпратим екземпляр".

Интервю с Нели Димитрова - Бонева чуйте в звуковия файл.