Той започна разказа си преди 3 дни във Фейсбук така: "През 2020 г. бях назначен на длъжността "Техник на пункт за управление", т.е. човекът, който отговаря за гражданската защита. Много подходящо за артист. Аз обаче взех идеята присърце и с хората от кметството и децата от селото разчистихме стаята на гражданската защита".
"Стаята беше превърната в склад за всякакви неща. Беше пълна догоре с кофи за боклук, стари бюра, всичко старо беше хвърлено там по най-безразборния начин", обясни той в интервю за предаването "Преди всички". По думите му единственото адекватно нещо за гасене на пожари вътре са били две тупалки за гасене. На втория ден след назначаването му се е наложило обаче тяхното използване. И двете се счупиха в началото на гасенето, отбеляза Кютев и добави, че 4 години по-късно общината си ги е потърсила обратно.
Село Воден е към община Болярово, които са компетентни да се грижат за сигурността за хората.
"Ние бяхме в непрекъсната връзка с тях. Опитът ми с тях е причина да мисля, че те са едни от основните виновници да се стигне до там – пожарът да мине през цялото село", каза Иван-Александър и посочи, че е поискал от общината още тупалки, но от там не са им дали.
"В крайна сметка ни дадоха 7-8 гуми, от които ние сами да си направим тупалки. Направих такива с дръжки на лопати. Сега звънях няколко пъти, за да разбера каква е била ситуацията във Воден. Оказа се, че те са гасили пожара с тези тупалки, които аз съм правил преди 4 години. Все още не са им изпратили нови. А пожари във Воден има абсолютно всяко лято. Този пожар – да се говори, че е изненадал хората е както да се говори за снега през зимата в София, че той изненадва всяка година общината".
По думите му в сегашната ситуация не става дума за пожар, възникнал като природно бедствие: "Самите воденци снимат пожара няколко дни преди това – как го гасят, докато пожарът е на километри от селото. На кадрите няма пожарни коли. Самите воденци казват, че пожарните не са дошли предишните дни, когато те са гасили. Това е решаващото нещо, заради което изгоряха толкова много къщи в селото".
И разказа за още абсурдни ситуации, довели до опожаряването на част от селото:
"Имало е случаи, в които им казват "Опънете маркуч до там, за да изгасим тази къща", а те са им отговаряли "Ние ще го изчакаме тук, защото маркучът не стига до там". Казвали са им "Вкарайте колата от тук", а те: "Оттук няма да влезе". Друг проблем, за който самите пожарникари казаха – те са 6 човека на смяна и са разделени на 2 групи по трима за 2 камиона. В камионите има места за 5 човека. Самите пожарникари са се разделили на 3 екипа по 2-ма души, за да може да има 3 камиона на терен. На самите пожарникари ситуацията въобще не е за завиждане".
Друг проблем, по думите на Иван-Александър: "Самото село е на кръстопът. Гранична полиция минава от там по 3 пъти на ден с джиповете си в двете посоки и са наблюдавали пожара през цялото време. В реално време е бил пред очите им и не са взели никакви мерки да предупредят в дните, преди да стигне до селото".
Той е категоричен, че много неща трябва да се променят при управлението на институциите.
А ситуацията в село Воден той обобщи така: "Това е един шедьовър на абсолютното безхаберие на много институции, чиято работа е да предотвратяват такива неща. Природата няма нищо общо!".
Цялото интервю на Спас Крайнин с Иван-Александър Кютев в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.
Майка на две деца има нужда от спешна операция, за да спасят крака ѝ. Надя Лашева преподава на деца английски език. Преди седмица чува тежката диагноза – рак на костите. Историята на Надя започва така: " Ракът на костите е много агресивен, нямам време, а загубих четири месеца в търсене на диагноза! Аз съм Надя - учител..
Ние сме късметлии, че като народ имаме богата история и можем да избираме какво да разказваме . Не всеки народ разполага с тази привилегия – да има древна история. Това каза в интервю за БНР Марио Мишев, съосновател на сдружение и издателство "Българска история". По думите му, родолюбието е въпрос на вътрешно усещане и в миналото то е..
"Необходим е сериозен ресурс, необходима е нова управленска философия на ползването на водните ресурси , на реконструкцията на ВИК-мрежата в страната, защото можем да определим като "безумие", че в много български общини 80% от водата изтича и само 20% се използва рационално . Тези 80% изтичат, защото мрежата е крайно амортизирана ...
От началото на септември са в сила нови правила за детските столчета в колите . За продажба ще се предлагат изделия само по новия стандарт, но старите също ще могат да се използват, докато не дойде време за тяхната подмяна. Пред БНР Милена Захариева от Фондация "Деца на борда" обясни, че това не са нови и по-скъпи столчета . Просто всички..
Възрастта на човек с инсулт не е критерий, който да води до неприлагане на модерно лечение при по-старите пациенти. По-скоро доста хора остават извън системата заради това, че най-близката до тях болница не е пригодена да предложи съвременно лечение. Това обясни в интервю за БНР доц. Росен Калпачки, ръководител на най-големия специализиран център за..
КНСБ предлага максималният осигурителен доход за 2025 г. да бъде увеличен от 3750 на 4000 лв. Предложението е във връзка с предстоящите обсъждания на бюджета за догодина. Става дума за повишение със същия процент, с който нараства средногодишно средната работна заплата за страната. Това каза пред БНР експертът от синдиката и заместник-председател..
За поредна година в края на лятото имаме повишаване на случаите на Covid-19 , съобщи пред БНР д-р Христина Бацелова - епидемиолог в УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив. По думите ѝ много от случаите не се регистрират , затова няма как да се посочат действителните числа. Тя уточни, че в момента се разпространяват варианти и подварианти от групата..
Разцеплението в ДПС и в БСП отразява процеса на изчезване на политическото . Това обясни пред БНР социологът Кольо Колев. Проф. Красимир Калинов:..
Съединението е било обявено по начин най-благороден. Това събитие се осъществява кротко, макар че е велико . Това каза в интервю за БНР историкът..
Идеята на Съединението е националното обединение и темата за Македония задължително трябва да присъства. Това каза пред БНР историкът проф. Пламен..