Д-р Светлана Тончева ни гостува, а поводът е представянето на нейната книга „Площадът, паркът и кеят в Русе – визуални маркери на памет“ в Историческия музей на Русе. Какъв по-добър „висок скок“ от този да говориш за родния си град пред съграждани и специалисти: историци и етнолози, за паметните места през годините, за онова, което местните очи, уши и вкусове познават най-добре. Всеки има своите спомени, свързани с гледките на този град, с разказите на баби и дядовци кое как е било, с уханията, с шумотевицата и багрите на карнавала и тарлата. И с корабните сирени на плавателните съдове, които, уви, днес са екзотика за този град-архитектурен шедьовър, продължаващ да бъде наричан „Малката Виена“ и „Дунавската ни столица“.
А дали нашите радио-пътешественици знаят смисъла на труднопроизносимата за мнозина латинска главоблъсканица „Сексагинта Приста“? Обажданията започват да валят от всички краища на България. Хора от цялата страна си припомнят екскурзии от различни години, видяно и преживяно в Русе. С какво го свързват? – С първата жп линия у нас, с Музея на транспорта, с къщата-музей „Баба Тонка“ и още, и още… Мнозина чистосърдечно признават, че благодарение на радио-загадката научават значението на латинското „Сексагинта приста“, т.е. Пристанище на 60 кораба, както е в превод античното име на града.
В студиото д-р Светлана Тончева също се вълнува. Това е първото й интервю в национална медия, посветено на три века от богатата история на нейния роден град: 19, 20 и 21-ви век. Работила е по книгата три години, но всъщност я носи като лично преживяване откакто се помни. Можеш ли да отделиш своите корени от изследователската работа и дисертационния труд. За любителите на статистиката ще добавя, че написването на книгата й преминава през 22 интервюта, 28 ментални карти, 100 биографични разказа, повече от 170 статии в списания и вестници, още: монографии, каталози, пътеводители, пътни и план карти на града и над 30 други източника – като филми и интернет сайтове. Това е базата, върху която стъпва тази книга.
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология, представи разработка на бактериален препарат с пестицидно действие и широко приложение в селското стопанство. Новата инсектицидна формула е резултат от съвместната работа на учени от Института по микробиология, Института по инженерна химия на БАН и научния отдел на компанията "Агрия“ АД...
За пета година НМО организира летни занимания за деца от 6 до 12 години . "Нашата лятна образователна програма е под наслов "Школата е обща и от край света ако дойдат, нека се учат". Това всъщност е посланието на Васила Априлов, с което на 2 януари 1835 г. тук в нашия град се открива първото новобългарско светско училище с идеята да приюти..
Възпитателната функция на училището напоследък е изтъквана от МОН и от учителските синдикати като основен дефицит на средното ни образование. Дори сюжетите от криминалните хроники да заместват статистиката и научните доказателства, това се приема за факт, а мерките, които се предлагат на обезпокоената общност, са в посока санкции, глоби, задължителни..
Приемането на България в еврозоната на фона на: арести, годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото в България, промени в..
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна...
В края на юни известната пианистка от китайски произход Фан Кон за първи път се срещна с българските почитатели на класическата музика в рамките на 56-ите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg