Добри водачи ли сме на пътя – в автомобила, на мотора, с велосипеда? Имаме ли достатъчно бързи рефлекси, ако нещо, не дай Боже, непредвидено се случи? И какви са реакциите на останалите водачи? А на пешеходците? Разсеяни, забързани, препускаме в делници и празници, екипирани допълнително с всевъзможни устройства – телефони, таблети, слушалки.
„Гоним“ скорости, изпълняваме професионални или лични планове, докато ни връхлети поредната смазваща новина за пътно-транспортно произшествие. Уви, най-често си казваме обичайното „да чукнем на дърво, че не е близък или приятел“. После… бързо забравяме тъжната статистика и обективната преценка за своята вътрешна безопасна скорост.
В туризма е широко разпространена практиката хотели и заведения да се оценяват по петобалната система с максималните 5 звезди. Но е малко познат фактът, че по същия начин се оценяват и пътищата. Тук резултатите са разочароващи: 70% от инспектираните участъци у нас са оценени с по-малко от 3 звезди.
България е част от Дунавския регион, който включва страни със силно интензивен трафик, сериозни пътно-транспортни произшествия и високо рискови международни пътища. Как да се намали броят на катастрофите, на загиналите и пострадали хора? Между 2012 - 2014 г. 14 държави от Югоизточна Европа обединяват усилия в проект SENSor за проучване на причините и факторите, в търсене на съвместни ефективни решения. Негово продължение е проектът RADAR, (англоезична абревиатура за оценка на риска и предприемане на мерки по пътищата в Дунавския регион).
Ако всяка година с цел туризъм Европа се посещава общо от над 600 млн. души, то в Дунавския регион туристическите посещения са значима част – поне 125 млн. души. Данните бяха обобщени на срещата на министрите с ресор туризъм, по време на 7-ия годишен форум за стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион 2018 година.
Какво и как трябва да се направи, за осъществяване на Визия нула, т.е. максимално снижаване на транспортните произшествия и последиците от тях? Концепцията обхваща стриктно проследяване на пътно-транспортната картина; одити и инспекции още преди пътищата да бъдат пуснати в експлоатация; нови видове пътна маркировка; разработване и прилагане на интелигентни транспортни системи, Географски информационни системи и други.
През октомври 2018 година представители на Българската браншова асоциация „Пътна безопасност“, водещи специалисти в областта и български журналисти коментираха различни аспекти от тази сложна и комплексна тема. Доколко пътищата обичат хората? А ние самите умеем ли истински да обичаме своето семейство, приятелите, близките и себе си? Знаем ли какво е важно за нашата безопасност?
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
