2
На 27 ноември преди 100 години в парижкото предградие Ньой е подписан договорът, с който победителите от Антантата сключват мир с победената България. Ньойският договор е една от трагичните страници в българската история, тъй като от територията на страната са откъснати земи от Кулска, Видинска, Царибродска, Трънска, Кюстендилска, Петричка и Струмишка околии, а Беломорска Тракия преминава първоначално под управление на Антантата, след което е предадена на Гърция. Вследствие на това близо 100 хиляди бежанци напускат изгубените територии, а над 600 000 българи остават да живеят в чужди държави.
Оттогава за България (както и за Унгария) започва да се говори, че е държавата, която граничи сама със себе си. Забранено е да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, задължителната военна служба е отменена, сухопътните сили не трябва да се повече от 33 000 души, включително полицията.
2,25 млрд. златни франка са репарациите, наложени на българската държава. Договорът е подписан от земеделското правителство на Александър Стамболийски, който, според легендата, чупи писалката, с която слага парафа си.
Въпреки това договорът е ратифициран на 15.ІІ.1920 г. Събитието е знаменателно за българската история, за него е изписано много, но книгата на Стоян Райчевски „Долу Ньой“ го осветлява от още страни – познати и непознати. За Ньой в „Премълчаната история“ говорим с автора Стоян Райчевски и с историка Николай Поппетров от Института по история към БАН.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
