За впечатленията си от резервата Сон Тра край град Дананг, където са останали едва 1300 екземпляра от рядкото животинче – разказва Магдалена Гигова в предаването „Покана за пътуване“.
Откакто чух за чевенокракия лангур, се питам дали простонародното наименование за длъгнест човек – „лонгур“ в българския език не идва от симпатичната маймуна със старческо лице. Тя се въди край Дананг, курорт във Виетнам.
Това е град на Южнокитайско море с приказни, дълги 32 км плажове. Един от тях е обявен от списание Forbes за най-красив в света. Но местните забележителности не се изчерпват само с копринения пясък и ласкавата вода. В Дананг планината се прегръща с морето.
Река Хан, която разделя града на две части, се гордее с моста Драгон бридж дълъг 666 метра – без демонични намеци. Просто за виетнамците трите шестици са знак за троен късмет.
На 37 км от „цивилизацията“ пък е резерватът Сон Тра, където живеят симпатичните маймунки от изчезващия вид червенокрак лангур. Имах късмета да ги видя как прелитат от дърво на дърво с умели движения и потресаващи за ухото крясъци.
Сон Тра се простира върху 4439 хектара, в които навремето е имало американска военна база. В националния парк се наблюдават повече от 1000 различни растения, въдят се 116 вида птици и повече от 370 животни, сред които изпъкват споменатите вече шебеци, вписани в Червената книга.
От червенокракия лангур в резервата са останали едва 1300 екземпляра, 60 на сто от цялата им популация във Виетнам. Твърди се, че това е едно от най-страдащите от контрабанда животни в тази част на света.
Използват се за домашни любимци, защото лесно се опитомяват. Но също така за месо и в традиционната азиатска медицина.
Затова доброволката Тан, която ни разхождаше из парка, разказваше с възторг, но и с отсянка на тъга за тези редки маймунчета. Те живеят на кланове, съставени от семейства. С шеговито пламъче в очите Тан сподели, че мъжките не напълнявали и си оставали все около 11 килограма.
Понеже трябва да се грижат за харема си от няколко женски и ситни дечица. Да бдят, да ги защитават и да намират храна.
Твърдят, че червенокракият лангур прилича на извънземно и върху тялото му преливат един в друг пет цвята. Както си личи от името на маймунката, краката ѝ са червени. Лицето е светложълто, обточено от бяла брада и вълнуващи мустаци.
Изглежда сякаш е обсипано с бежова пудра от театрален грим. Клепачите пък сякаш са декорирани със сини сенки. Черна ивица коса го кара да изглежда като нискочела мутра. Коремът и гърбът са сиви.
Заради повече от оригиналния външен вид наричат червенокракия лангур „кралят на приматите“. И като при истински крал хич не е лесно да стигнеш до аудиенция с него. Въпреки че Тан отлично знаеше къде отдъхват семействата в следобедния зной и бях въоръжена с мощен бинокъл, едва успях да ги зърна.
Добре че един лангур реши да покаже всичките си маймунджулуци. Започна шумно да подскача от клон на клон, да се чеше изразително и да се закача с родителите си. Така успях да си открадна няколко кадъра.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg