Какво очаква новото поколение артисти, обучаващи се в дигитална среда?
Темата за бъдещето, методите и стратегиите, какво ни дава и какво ни отнема иновацията, коментира в “Нашият ден“ проф. Пламен Марков, декан на факултет „Сценични изкуства“ на НАТФИЗ.
“Нашето обучение не е в дигитална среда. При нас тя е невъзможна, ние удължаваме процеса, а не го подменяме.
Нашите студенти са изключително взискателни към своето образование. Поискаха среща с ръководството на Академията, за да потвърдят, че те нямат никакво желание да претупат образованието си, а желание да се обучават пълноценно. Ръководството им отговори, че ние също нямаме никакво намерение да им даваме "фалшиви шофьорски книжки", така че се разбрахме.
Нито един от преподавателите, на които беше отнета лятната ваканция, нито някой от студентите, на които бяха отнети летните месеци, не се оплака. Мисля, че тази година ще бъде същото. При нас мотивацията е много висока. Нашите студенти работят 7 дни в седмицата 24 часа и никак не са съгласни да претупват нищо, затова между мнението на студентите и мнението на преподавателите няма разминаване.
Най-тежкият удар е за първите и вторите курсове студенти, които практически не могат да имат занятия. Тяхната учебна година се отлага най-дълго. Но ние си имаме представленията, имаме си и публиката. Нашата публика е предимно млада публика, готова да прояви авантюризма, който хора на по-сериозна възраст в ролята си на зрители едва ли биха проявили. Опитваме се да направим максималното процесът да е колкото се може по-пълноценен.“
Липсата на публични изяви
“Не мога да прогнозирам как ще се отрази, защото по принцип личната реализация на актьорите и режисьорите е много сложна. Тя понякога преминава през известни престои. Има доста дълго време, в което няма ангажименти даден актьор, защото всички актьори са на сергията, те трябва да бъдат купени. Има и периоди, в които става невъобразимо сложно да наситиш времето си с всички възможни ангажименти. Този работохолизъм е онова, с което ни заредиха нашите предшественици, нашите професори. И ние по странен начин инжектираме вируса на работохолизма в нашите студенти.“
Мария Градешлиева, директор на Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ гр. Котел, също коментира темата в “Нашият ден“.
“Изкуство се прави в общност и за общност. Наистина нашата зала, трябва да съобщя с голяма радост, е обновена. Успяхме през тази пандемична обстановка да направим нова зала в училище, но тя за съжаление остана празна. Съвсем скоро ще се напълни.
Дигиталните технологии имат възможности някои от елементите от обучението да се предават бързо, да достигнат до много потребители, но липсва емоцията – нещото, правещо изкуството живо. В различни часове при нас, хората, които се занимаваме с изкуство, може учителят да пусне музика, да представи спектакъл на ансамбъл, на музикална група. Да поговорят по между си ученици и учители за изкуство. Но това да разучиш нов музикален материал на инструмент или да се разучи хорова, оркестрова или вокална партитура, категорично не е качествено образование.
Много е интересен фактът, че в тази обстановка учениците искат да учат. Имат изключително желание и всеки ден питат кога ще започнем в реална среда. Нещо, което преди година или няколко месеца не желаеха толкова активно. Сега 99,9% са на линия, когато включим платформите, децата са там.“
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
Гергана Панчева от Литературна агенция "София" гостува в "Нашият ден", за да говори за рецепцията на българската литература в чужбина и участието в международни панаири и фестивали. Разговорът започва с новината, че романът "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева ще излезе на книжния пазар в Индия в превод на тамилски език. По думите на Панчева..
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg