Когато честваме 11 май – денят на светите равноапостоли Кирил и Методий, и 24 май – празникът на нашата просвета, култура, азбука и книжовността, тръгнала от делото на първоучителите, продължена от учениците им, прегърната и отгледана от България и просветила много славянски и неславянски народи, си припомняме, че сме „държава на духа“. Така беше нарекъл страната ни големият руски учен академик Дмитрий Лихачов.
Извън празничната приповдигнатост обаче все повече си даваме сметка, че духът е притиснат до задушаване от материята в един все по-унифициран и комерсиализиран свят. Опасяваме се, че консуматорският манталитет и бездуховността водят до задънена улица и се опитваме да дадем на децата си друга перспектива. Как обаче да го направим, а и знаем ли точно какво искаме да постигнем. По нееднократно проиграван в последните десетилетия „механизъм“ всеки дефицит в обществото ни се компенсира с въвеждането на нови дисциплини, „задължителни“ литературни произведения, още учебници и помагала за учениците. Ако с това чиновниците си измиват ръцете, поне родителите би трябвало да си дават сметка, че времето и енергията на децата не са безпределни и че измиването на ръце не върши работа.
Как стои въпросът с духовността. Дали въвеждането например на религията като учебен предмет с отделни часове, учебници и помагала ще направи рожбите ни по-духовни. Нека първо уточним какво означава духовност, това набор от знания и умения ли е, „компетентности“, според последната мода в речника на просветното министерство. Или нещо повече и от по-различно естество като нагласи, ценности, светоглед, способност за самостоятелно мислене, диалог, начин на живот, поведение… Може ли в отделен час в парцелираното на учебни предмети образование, в училището, организирано по наследен от миналите два века авторитарен модел, да се „изучава“ духовност. Тези въпроси задаваме в рубриката „Всичко за образованието“ на преподавателката по философия в 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София и председателка на Асоциацията на преподавателите по философия Теодора Тодорова. Чуйте отговорите ѝ в записа.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
Кои са митовете за страшния интернет? Каква е представата на родителя за неговото дете в социалните мрежи? Къде е то – в страшната гора, в която са..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg