Как броим жертвите? Как се „отразява“ трагедия? Има ли мъката информационна стойност? Човешката драма за политическа употреба. Защо? Какво трябва да направи добрият журналист с историята, трагедията, с провокатора? Разговор в предаването „Мрежата“ с журналистките Мария Милкова и Елена Кодинова и със социолога доц. д-р Алексей Пампоров.
Мария Милкова: „Никой журналист не отива да отразява трагично събитие с идеята да направи нещо лошо или да засили мъката, но за съжаление през годините виждахме много такива примери, но ако говорим за последните събития, то ще кажа, че наблюдавах позитивна промяна – кадрите бяха щадящи и нямаше брутална намеса в личното пространство на хората. Макар да видях и много неща, с които не съм съгласна като журналист. Смятам за недопустими излъчванията от училището на загиналите деца и интервютата с техните съученици. Притеснена съм и от езика, с който се говори за трагедията и това не е само езикът на медиите. Имам чувството, че цялото ни общество е загубило чувствителността си към изказа.“
Елена Кодинова: „Преди 6-7 години избухна един цех за боеприпаси, при който загинаха 14 души. Спомням си, че по този повод Милен Цветков ме покани за разговор в неговото предаване. Той имаше маниер да спори до кръв със събеседника си, за да „извади“ от него всичко, което иска да научи. С мен той спореше усърдно, че в живота има и виещи майки от скръб, има смърт, има всичко и това трябва да бъде показано на обществото. Бях на обратното мнение. В края на разговора ни стигнахме до консенсус, че при отразяването на трагедии трябва да има някакво приличие. И след това, когато със свито сърце наблюдавах как всички телевизии показваха кадрите с последните мигове от живота на Милен, се сетих за този наш разговор.
Нямаме право да показваме мъката, трагедията, безпомощността. Никоя новина и никой репортаж не печелят с това.“
Алексей Пампоров: „Има един погрешен начин на преподаване на журналистика в България, който казва, че лошите новини продават, че сензацията продава, че трагедията продава. Ние сме преки свидетели на това. Последните три дни телевизиите отказваха предавания, за да правят извънредни включвания. Една българска телевизия беше поставила слогана „Екскурзията на смъртта“ на екрана си. Това са ужасяващи неща, които изобщо пренебрегват трагедията на хората с цел да привлекат повече внимание, повече кликове в интернет. И това е свързано с финансирането на медиите, с рекламите и се получава един много порочен кръг, в който всички знаем какво е етично, но не се съобразяваме с него /…/ Наистина не мога да разбера, защо е необходимо усилването на травмата пред камерата? Не може да има въпрос „Вие как се чувствахте?“. Няма нужда от това, не сме в терапевтичен кабинет, където всичко може да бъде зададено като въпрос. Човекът е на показ и неговата мъка, болка и трагедия се транслира до всички.“
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
В началото на новата година Росица Петрова от Движението на българските майки споделя в ефира на „Нашият ден“ размисли за бъдещето, което ни е необходимо, и за уроците, извлечени през последните две десетилетия. Движението, създадено преди 20 години, продължава да е пример за обединение, грижа и отдаденост. "Искам да благодаря на всички..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха твърдо мнение, че е необходимо да се запази целостта на парка, да се прекрати текущата процедура за изключване на определени площи от него и да се защитят местностите Карандила и Даулите. В ефира..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на..
Как да разбера този свят? 10 000 снежинки* се топят върху перваза – Из книгата с хайку и хайбун "Бели Петна" "Terra Култура" преминава в новата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg