През 1999 г. министрите на образованието на 29 европейски държави, включително и България, подписват т.нар. “Болонски протокол“ за изграждане на европейски висше образователно пространство.
Какво се случва в българското висше образование 22 години по-късно?
Темата коментира в „Нашият ден“ проф. д-р Андрей Захариев, декан на Катедра "Финанси и кредит" в Стопанската академия в Свищов.
““Европейската зона за висше образование“ е едно достижение на европейската интеграция, което България бенефицира максимално.
Причината е много ясна – винаги, когато Европа лансира една идея я обезпечава ресурсно. Когато това е свързано с висшите училища и възможности те да си партнират става един наистина ресурсоемък процес.
Самото начало на Болонският процес е нецентрализирана инициатива. Самият университет в Болония по повод своята 900-годишнина от основаването си предлага на ректори на други от най-старите университети в Европа да подпишат т.нар. Магна харта.
Това е основополагащият документ, който радушно е приет от бюрократите в Брюксел и в него те виждат една уникална възможност, освен със своята история и традиции във висшето образование, Европа да се обедини около една инициатива, която да превърне самият ЕС в атрактивен център за привличане на млади таланти и учени от целия свят.
Тук е ролята на висшето училище, в частност и висшите училища в България. Защото с нашата евроинтеграция и с приемането ни в ЕС, след програмата “Темпус“, която беше ресурсноизточинка за множество партньорски инициативи – обновяване на курсове, мобилност на преподаватели и на студенти.
На практика с подписването на Болонската харта с присъединяването на България, с първия етап на програмата “Еразъм“ България се нареди в държавите, които отчитат едни постоянно нарастващи позитивни резултати. По своя характер това е една свежа кръв, идеи, стандарт, които определено полагат българското висше образование да прави своите крачки напред и нагоре.“
Позитиви за България
Законодателно при нас се прояви с Европейската система за натрупване и трансфер на кредит. В случая това е една система, която позволява да се направи съпоставимост на учебната документация.
Чуйте проф. д-р Андрей Захариев в звуковия файл.
В периода 16-20 септември 2024 г. лечебните заведения за диагностика и лечение на туберкулоза ще предлагат безплатни консултации за всички желаещи в рамките на кампанията "Седмица на отворени врати". Тази инициатива е част от Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България за периода 2021-2025 г., ръководена от..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Законопроектът предвижда възможността за продажба на лекарства чрез автомати, което предизвика сериозна реакция от страна..
Близо 90 % от пациентските организации не се чувстват адекватно представени като общност при взимането на управленчески решения. 83,3 % от запитаните отговарят с "Да" на въпроса: "Смятате ли, че нормативната рамка, регулираща представителността на пациентките организации, се нуждае от промяна?" Защо неадекватната регулация в пациентския..
За престъпността в страната и реакцията на институциите в "Нашият ден" разговаряме с Георги Георгиев от гражданската организация "БОЕЦ" . В началото на разговора Георгиев заявява: "Когато на върха на страната стоят статуквото, мафията, компрометирани и корумпирани фигури, тогава престъпността обзема цялата страна." Георгиев описва ярък..
На 20 септември в галерия "България" в Рим ще бъде открита самостоятелна изложба с творби на прочутия оперен бас и академичен художник Никола Гюзелев. Това събитие се осъществява в сътрудничество с Българския културен институт в Рим, съобщават организаторите. По-рано тази година, на 30 май, в Сполето – един от централните италиански градове на..
"Когато истината престане да има значение всякакви други неща, които нямат отношение към нея започват да имат значение. – казва д-р Стефан Марков –..
В ефира на предаването "Време за наука" гостува Зорница Спасова , доктор по климатология от Софийския университет. Тя е експерт с дългогодишен опит в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg