Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

22 години след “Болонския протокол“ – какво се случва в българското висше образование

Снимка: БГНЕС

През 1999 г. министрите на образованието на 29 европейски държави, включително и България, подписват т.нар. “Болонски протокол“ за изграждане на европейски висше образователно пространство.

Какво се случва в българското висше образование 22 години по-късно?

Темата коментира в „Нашият ден“ проф. д-р Андрей Захариев, декан на Катедра "Финанси и кредит" в Стопанската академия в Свищов.

““Европейската зона за висше образование“ е едно достижение на европейската интеграция, което България бенефицира максимално.

Причината е много ясна – винаги, когато Европа лансира една идея я обезпечава ресурсно. Когато това е свързано с висшите училища и възможности те да си партнират става един наистина ресурсоемък процес.

Самото начало на Болонският процес е нецентрализирана инициатива. Самият университет в Болония по повод своята 900-годишнина от основаването си предлага на ректори на други от най-старите университети в Европа да подпишат т.нар. Магна харта.


Това е основополагащият документ, който радушно е приет от бюрократите в Брюксел и в него те виждат една уникална възможност, освен със своята история и традиции във висшето образование, Европа да се обедини около една инициатива, която да превърне самият ЕС в атрактивен център за привличане на млади таланти и учени от целия свят.

Тук е ролята на висшето училище, в частност и висшите училища в България. Защото с нашата евроинтеграция и с приемането ни в ЕС, след програмата “Темпус“, която беше ресурсноизточинка за множество партньорски инициативи – обновяване на курсове, мобилност на преподаватели и на студенти.

На практика с подписването на Болонската харта с присъединяването на България, с първия етап на програмата “Еразъм“ България се нареди в държавите, които отчитат едни постоянно нарастващи позитивни резултати. По своя характер това е една свежа кръв, идеи, стандарт, които определено полагат българското висше образование да прави своите крачки напред и нагоре.“

Позитиви за България

Законодателно при нас се прояви с Европейската система за натрупване и трансфер на кредит. В случая това е една система, която позволява да се направи съпоставимост на учебната документация.

Чуйте  проф. д-р Андрей Захариев в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26

Изложбата Fishlove – провокация на тема свръхконсумация и риболов

Fishlove е дългосрочен проект, посветен на опазването на моретата и океаните. Инициативата е стартирана през 2009 година по идея на Никълъс Рол, собственик на верига ресторанти за морска храна и партньорката му – актрисата Грета Скаки. На 18 февруари се състоя представянето на изложбата Fishlove със снимки на известни личности от кино и..

публикувано на 19.02.25 в 09:31