През 1999 г. министрите на образованието на 29 европейски държави, включително и България, подписват т.нар. “Болонски протокол“ за изграждане на европейски висше образователно пространство.
Какво се случва в българското висше образование 22 години по-късно?
Темата коментира в „Нашият ден“ проф. д-р Андрей Захариев, декан на Катедра "Финанси и кредит" в Стопанската академия в Свищов.
““Европейската зона за висше образование“ е едно достижение на европейската интеграция, което България бенефицира максимално.
Причината е много ясна – винаги, когато Европа лансира една идея я обезпечава ресурсно. Когато това е свързано с висшите училища и възможности те да си партнират става един наистина ресурсоемък процес.
Самото начало на Болонският процес е нецентрализирана инициатива. Самият университет в Болония по повод своята 900-годишнина от основаването си предлага на ректори на други от най-старите университети в Европа да подпишат т.нар. Магна харта.
Това е основополагащият документ, който радушно е приет от бюрократите в Брюксел и в него те виждат една уникална възможност, освен със своята история и традиции във висшето образование, Европа да се обедини около една инициатива, която да превърне самият ЕС в атрактивен център за привличане на млади таланти и учени от целия свят.
Тук е ролята на висшето училище, в частност и висшите училища в България. Защото с нашата евроинтеграция и с приемането ни в ЕС, след програмата “Темпус“, която беше ресурсноизточинка за множество партньорски инициативи – обновяване на курсове, мобилност на преподаватели и на студенти.
На практика с подписването на Болонската харта с присъединяването на България, с първия етап на програмата “Еразъм“ България се нареди в държавите, които отчитат едни постоянно нарастващи позитивни резултати. По своя характер това е една свежа кръв, идеи, стандарт, които определено полагат българското висше образование да прави своите крачки напред и нагоре.“
Позитиви за България
Законодателно при нас се прояви с Европейската система за натрупване и трансфер на кредит. В случая това е една система, която позволява да се направи съпоставимост на учебната документация.
Чуйте проф. д-р Андрей Захариев в звуковия файл.
Професор Десислава Бошнакова, преподавател в Нов български университет, журналистът Георги Караманев, създател на сайта "Дигитални истории" и финансистът и автор на детската поредица "Финансова грамотност за деца с Пеги и Мози" са част от участниците в дискусията, организирана от "TEDxSofia" на тема "Ако имах едно училище" "Всеки от нас е..
На 11 ноември тази година се проведе значимо събитие за българската предприемаческа екосистема – първото издание на “Hall of Fame – Зала на славата на българските предприемачи”, организирано от BESCO. Събитието имаше за цел да отличи изключителен представител на предприемаческата общност, който с успехите си и приноса си е допринесъл за развитието на..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на българите, защото именно тогава Георги Господинов спечели наградата с романа си "Времеубежище". Това бе момент на истинска национална гордост и радост. Днес писателят ще получи и друго значимо..
Все по-актуална става темата за бъдещето на държавния ТЕЦ "Марица-Изток 2" и бъдещето на прилежащите към комплекса въглищни мини. Какво представлява европейската зелена сделка за миньорските общности и каква е съдбата на въглищната електроенергия у нас – тази дискусия повдига изложбата на бразилския фотожурналист Тука Виейра, която е част от..
В рубриката "Епизоди от живота" този път насочваме поглед към вдъхновяващото събитие в кюстендилското село Смоличано – четвъртото издание на младежкия художествен пленер "Есенен вятър", организиран от Народно читалище "Пробуждане" 2020 г. Събитието ще бъде отбелязано със специална изложба, която ще бъде открита на 15 ноември в културния център..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио започва нова линия концерти с изцяло българска музика. Предвидени са четири събитията през сезон..
"Sci-Fi Фолклор" изследва културния континуитет между две на пръв поглед противоположни естетически територии, маркирани от времевата дистанция на миналото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg