Нерядко определяме мозъка като биологичен компютър, говорим за „мозъчен интерфейс“ и не пестим инженерните метафори, към които биолозите се отнасят недоверчиво. Истината е, че изкуственият интелект напомня доста на човешкия мозък, но е по-бърз и ефективен.
Опасенията, че роботите изместват човека от все повече дейности, ще се запазят и засилят, но най-интересните неща се случват, когато биологията и изчислителните науки се срещнат не като съперници, а като съмишленици.
Добър пример за това са изкуствените невронни мрежи, които намират редица приложения и помагат на хора с различни заболявания.
Грубата изчислителна мощ на машини като Дийп Блу, която побеждава Гари Каспаров на шах, са базирани върху символичен алгоритъм. Друг голям раздел представлява т.нар. "несимволичен изкуствен интелект" – алгоритъм, който се самообучава, подобно на човешките неврони.
„Все още сме далеч от т.нар. "сингуларност", когато алгоритмите ще придобият съзнание. На този етап те напомнят на изключително надарени деца с аутизъм – много са добри в конкретна област: да разпознават обекти, звук, глас на хора, да управляват кола – но ако им дадете друга задача, те ще се провалят тотално заради неспособността си да генерализират.
На този етап Светият граал на търсенията е т.нар. "общ изкуствен интелект", който да може да прави различни задачи, да е гъвкав и да се справя в различни ситуации, но имаме едни 10-15 години, докато това стане“, казва Александър Иванов, който разказва за това имат ли алгоритмите предразсъдъци, или репродуцират заложените от човека програми.
Той е лекторът на събитието „I, Robot, I, Human“, организирано от Рацио на 10 март, четвъртък от 19 ч. в клуб „Терминал 1“.
Александър Иванов е носител на престижната стипендия „Cristopher Welch“, която е била присъждана на трима Нобелови лауреати. Той е магистър по невронаука в University of Oxford и наскоро получава и докторска степен по Системна и изчислителна невронаука.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg