Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Воюват най-често наемници

Наемничеството се е практикувало широко още в Древен Египет.
Снимка: Wikipedia

Прието е да се смята, че наемникът е човек без чест, воюващ за пари, а не от патриотизъм. Ала през цялата и българска, и човешка история огромен процент от воюващите са именно професионални воини, наети срещу сериозен "хонорар" или срещу процент от бъдещата плячка именно за война. Тези хора понякога са от едно племе, пък воюват на страната на две враждуващи сили; понякога воюват за едната страна, а след месец или година – за другата.

Какво всъщност означава наемничеството, как кумани, татари, власи, маджари, алани са се оказвали воини в българската армия, как българите пък се наемали за военни услуги срещу заплащане, какво е било наемничеството в миналото и какво е днес. Става дума и за войната в Украйна, и за организации като "Чуждестранният легион" или "Вагнер"...

В "Премълчаната история" гостуваха историкът, асистент от БАН, д-р Александър Стоянов, и журналистът и анализатор Руслан Трад, издал в съавторство с Кирил Аврамов книга за съвременните наемници – "Руските невидими армии".

Александър Стоянов, автор на две статии – "Наемници в Първото българско царство" и "Наемници във Второто българско царство" разказва за историята ни и как българските царе са ползвали услугите на различни наемни дружини, а понякога и сами са оказвали военни услуги на съседи с армиите си срещу териториални и материални придобивки. Руслан Трад обяснява принципите и организацията на съвременни наемнически формирования, както и подчертава факта, че подобни сили действат най-вече в страни с политическа нестабилност и слаби правителства.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Цената на паметта

Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни.   Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина..

публикувано на 05.02.25 в 18:46

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..

обновено на 04.02.25 в 14:08

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15