Във фокуса на това предаване е град София, неговите проблеми, промени и потенциал.
Какво е София и какво може да бъде? Това обсъждат архитекти и активни млади общественици в “Гласът на времето”.
“Това е нашият град!” – казва арх. Христо Станкушев, който говори за София като за общо пространство, което “не свършва на входа на вратата ни” и трябва да бъде припознато от повечето хора в него за тяхно.
Според арх. Любо Георгиев, лидер на дългосрочната инициатива “Визия за София” – саботаж за качествения живот в града е, че “неща се представят за “Хубаво е” или “Това е добре свършена работа”, а те са далеч от това. Всички се сещаме за ремонта на “Графа” – казва архитектът. Той вижда потенциал за подобрение в очаквани сфери като транспорта и зеленината. Но за него важни са и процеси като “демокрация” и “децентрализация” – “Това означава хората по кварталите да имат повече власт и пари да решават какво да става там на микрониво. Това е свързано с идеята за кварталните общности и идентичности”.
“София сме ние! Тя не е нещо трето извън нас.” – това казва мениджърката в сферата на културата, Данислава Делчева, създател на проекта “ЖК София”, който изследва транзитните пространства на града – паркове, пазари, спирки и какво хората си мислят, докато преминават през тях. Данислава поддържа и Instagram профила за съвременни градски мъдрости Sofia Street Wisdom. Според нея е необходимо да осъзнаем как ние формираме града и как той нас и какво взаимодействие можем да имаме с него.
Писателят, създател на “Читалнята” и водещ на “Литературните разходки” из София Александър Шпатов разказва – “За мен беше огромен шок, когато отидох за първи в път в Берлин и разбрах, че един панелен блок може да бъде прекрасно място за живеене, заедно с пространството около него. Виждам какви са блоковете в кв. "Младост", където живея и ми е некомфортно, защото знам, че може да е много по-добре”.
Чуйте интересната дискусия в звуковия файл.
Относно наличностите и перспективите – за арх. Христо Станкушев градът ни продължава да работи със структури и системи още от комунистическо време: “Начинът на управление, как са структурирани отделни дирекции и направления в общината. Това е модел, който по много мъчителен начин се е приспособил към капитализма. И се е превърнало в нещо, което не може да бъде излекувано” – казва архитектът и обобщава:
“Както може да има национална доктрина – поглед в бъдещето за това как да живеем по-добре, по същия начин може да има и градски идеал – по-добър начин на живот. Ако ти се чувстваш по-добре, без плочките да ти мокрят панталона, без колите да ти създават шум и замърсяване, да стигаш до работата си и да оставяш детето си в училище за 20 минути пеша, ако искаш въздухът да става за дишане – този градски идеал трябва да бъде формулиран. Да се разберем какво искаме като общество и да почнем от там.”
“Ние не можем да мечтаем паветата да се режат по-хубаво. Аз си мечтая София да бъде европейски град и точка от европейската карта” – казва писателят Александър Шпатов.
“Ако вдигнем хвърлена тротинетка – подобряваме средата. Всеки може да допринесе за града и той самия да има полза. Нека мислим за общото пространство като наше” – според арх. Любо Георгиев.
“София се свежда до въпросите кой съм аз, кои сме ние. Това е разговор за идентичността ни” – казва Данислава Делчева.
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Върху значими проблеми дискутирахме заедно с акад. Богдан Петрунов. Опитен учен, лекар и преподавател, дългогодишен ръководител на Националния център по..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg