Къде отиде доброто възпитание?

Нека първо уточним какво разбираме под добро възпитание – любезност, добри маниери, внимание към другия, готовност за помощ, културно поведение и реч…? По-трудно е да го определим, отколкото да установим наличието или липсата му у някого.

Дори в годините на тоталитарния режим, когато нормите на поведение и ценностите бяха доста категорично прогласени и насаждани у младите, добре възпитаните хора се открояваха на общия фон. Днес като че ли те са още по-малко. Примери, колкото щеш. Ако изобщо някой отстъпи мястото си в обществения транспорт на бременна жена, стар или болен човек, той по-скоро ще е от по-възрастните поколения. Напълно непознати специалисти по всичко сипят в социалните мрежи порои от ругатни, обиди и цинизми по адрес на всеки, който не мисли като тях. Без да искаме ставаме свидетели на семейни скандали, бизнес уговорки и непринудено бъбрене от гърмящия телефон на поредния свободен в поведението си съгражданин.

Наистина ли доброто възпитание е на изчезване или просто продължаваме традицията да мърморим по адрес на младите? Задължително трябва да отчетем два факта, които са силно определящи социалното ни поведение – мобилните устройства и виртуалната среда. Взрени и заслушани в телефона си, млади и не толкова млади изобщо не забелязват какво става около тях.

Без естествените "филтри" на живото общуване всеки може да влезе във виртуален досег с всекиго и да изрече всичко, което в реалния живот не би дръзнал от чувство за приличие или самосъхранение. Как въпреки това да съхраним и предадем на децата си ценността на това, което наричаме "добро възпитание"? Чуйте какво споделя по въпроса Валерия Симеонова, детски и юношески психолог в рубриката ни "Всичко за образованието".