Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Откъде идват известните български фрази

"Учените се водят от страсти, също както обикновените хора. Аз съм пристрастна към фразите и дълги години събирам различни истории как е възникнала определена фраза. Проверявам, изследвам теории, езици, но в крайна сметка става въпрос за хипотези" – казва Яна Сивилова, преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейното изследване "Археология на фразата" представя произхода на повече от 400 български фрази и тяхната употреба.

"Много е трудно да се отговори на въпроса защо една дума се харесва, възпроизвежда и остава задълго в езика. – казва Яна Сивилова – Но някои фрази са много добре изказани, те са мелодични, имат ритмичност, имат рима, алитерация, повторения, съдържат специфични образи. Има и много разпространени фрази обаче, които не съдържат тези елементи. "Да , ама не" на Петко Бочаров например надживя своя създател.

Съществуват и фрази, които се използват хилядолетия наред. Разпространени са в много култури по света. Те съдържат някакъв архетипен образ, който допада на човешката психика и той се изобретява отново и отново. Броят на пословиците и поговорките, които се използват активно, обаче много намалява, защото са непознати за младото поколение. При по-младото поколение имаме много странни формулировки, например "Спах като дъб". Устната култура в семейството не се предава вече така. От английски език влизат най-много нови думи, не мога да осъдя този процес, но най-добрият вариант е ние да запазим нашата традиционна фразеология и да взимаме нови фрази от други езици".

Още за изследването "Археология на фразата" чуйте в "Какво се случва".

Снимка – Университетско издателство "Св. Кл. Охридски"

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Виенски бал 2025 в София

Проф. Румен и Мария Нейкови: Всичко е валс

Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..

публикувано на 24.02.25 в 16:41

Импулсът в мен: Вреден ли е смартфонът

Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..

публикувано на 24.02.25 в 15:26

Боровинки под Балкана

Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..

публикувано на 24.02.25 в 14:45

Архитектурата е неизбежна: Защо критиката е от съществено значение?

В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..

обновено на 24.02.25 в 10:56

Утопията е антиутопия

Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..

публикувано на 24.02.25 в 10:30