Юлиана Николова: Какво става с хората в Гълъбово и в Стара Загора – липсващото в дебата за въглищните централи

Със 187 гласа "За" парламентът задължи служебният кабинет да започне преговори с ЕС за предоговаряне на ПВУ в частта енергетика. Основната цел е запазване на въглищните централи в Маришкия басейн.

Против гласуваха 2-ма депутати от "Продължаваме промяната" (ПП), а 4-ма от ПП и петима от "Демократична България" се въздържаха.

Дискусията продължи повече от 2 часа. Без възражения беше прието да се поиска отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии с 40%  и продължаване работата на централите от Маришкия басейн без ограничения до 2038 г. 

Решението предвижда до 31 март служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов да постигне съгласие и предварителна положителна оценка за промените от Европейската комисия.

• НС задължи служебния кабинет да предоговаря ПВУ в частта "Енергетика"

“Според мен Планът за възстановяване и устойчивост през цялото време се развива и се работи в ситуация на постоянна предизборна кампания и доста голяма част от стъпките по него са правени са правени за ПР“, казва в ефира на “Нашият ден“ Юлиана Николова, директор на портал “Европа“ и подчертава:

“Това, което ми направи впечатление при вчерашния дебат е, че в нито едно от изказванията нямаше дори стъпка за това защо трябва да се прави декарбонизация.

Ако е записано в плана, то е записано във варианта, внесен от редовното правителство за първи път, дотогава нямаше стъпка за някаква решителност в тази област и гласи,  че 2025 г. въглеродните емисии от енергетиката трябва да бъдат намалени с 40%“.

“Положението обаче е такова, че поради войната производството на енергетика от въглищните централи е нараснало с 33%. И то не е поради факта, че българската енергетика страда, защото цената на газа е повишена, тъй като дялът в енергийния микс на газовите централи, за разлика от Германия в България е много нисък и цената на газа практически не влияе в пазара на електричество, а защото в съседни страни в Европа електроенергията е произвеждана от газ, а той доста скочи. По тази причина нашите въглищни централи изнасят много и са много са на печалба“, посочва още тя в интервю за БНР и допълва:

“Това, което липсва в дебата е какво става с хората в Гълъбово и Стара Загора и какво правим с тази санкция, която имаме за замърсяване на въздуха? Липсва също и колко струва производството на тези централи?

Ангажиментът от страна на България...

“Ангажиментът, поет от България, е да намали емисиите, но в цялата икономика спрямо 1990 г., когато имахме заводи като “Кремиковци“, “Стомана Перник“ и нереформираните металургични предприятия. Практически, заради затварянето на тези предприятия, към 2020 г. имаме намаляване на всички емисии от сектор “икономика“ с 48%.

Това обаче в поетия ангажимент е само за сектор “енергетика“ и за въглищните централи. Ангажиментът е да се сложи таван на емисиите, които всяка от въглищните централи може да прави на годишна база. Ние искаме това да не става до 2038 г., като през 2038 г. сме поели ангажимент, така или иначе да ги затворим.

Това означава, че се спират стъпките за преструктуриране на тази индустрия. В един момент ще трябва да направим внезапен скок и пак няма да се получи“, казва още тя.

Ще успеем ли да изпълним поетия ангажимент за намаляване на емисиите с 40?

“Като слушам депутатите, няма да го изпълним.  Въпросът е, че той трябва да започне да се изпълнява в първото полугодие на тази година. Трябва да имаме законопроект, той трябва да влезе в сила и трябва да бъде прилаган, за да може 2026 г. да бъде отчетено намаляване“, посочва още тя.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.