Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Александър Кьосев:

От образованието по литература трябва да отпадне всяка задължителност

Александър Кьосев
Снимка: БГНЕС

"Случила се е необратима промяна, живеем в различна епоха и вече няма никакво значение дали ние решаваме дали нещо ще се промени, или няма да се промени. То ще се промени със сигурност, ако вече не се е променило безвъзвратно, и това е състоянието на четенето. И затова моята теза е, че трябва да се тръгне не от защитата на великите творби и литературния канон, а от състоянието на читателските практики. Днешното поколение е дигитално поколение, те четат по различен начин и ние не можем да не се съобразяваме с това. Който не се съобразява, ще бъде понесен и отвят от реката, която идва отдолу…

Има технологична, медийна и културна промяна, която бележи нова епоха, специалистите отдавна говорят за нея. Това е епохата на интернет, която идва и замества Гутенберговата епоха. Дали това ще стане бързо или бавно, как ще стане, какво трябва да се запази и какво не трябва да се запази, е предмет на голяма дискусия, но тенденцията е видима и промяната ще се случи, все едно кой какво мисли."

Това каза за слушателите на рубриката "Всичко за образованието" проф. Александър Кьосев, преподавател по културна история на модерната епоха. Повод за разговора е идеята му, споделена в социалните мрежи и в статията "Четенето или още веднъж за образованието по литература и език" във в. "Дневник", за основно преосмисляне на образованието по език и литература и обособяването на обучение по четене, което да "пали въображението на деца и юноши", да "предизвика страст и идентификация".

Идеята на известния културолог и литератор идва в момент, в който отзвукът от слабите резултати на завършващите 7 и 12 клас все още не е заглъхнал, но и все още не се е чуло предложение за смислена и съществена промяна на образователния модел, който очевидно е в дълбока криза. Преместването на литературни произведения от един клас в друг, включването на един автор за сметка на друг ни най-малко не излиза от утъпкания коловоз, по който учители и ученици пропиляват време, енергия и емоции с минимален и спорен резултат. И отново отлага основния въпрос – от какво образование се нуждаят децата ни и от какви граждани се нуждае обществото ни.

Искрено се надяваме идеята на проф. Кьосев да предизвика задълбочена и необременена от лични и професионални пристрастия и интереси дискусия за обучението по литература, език и четене като основен дял от образованието на децата ни.

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Христова танцува върху какаовите зърна според обичая в Гренада

Истории от какаовите земи – Епизод 1: Да танцуваш върху какаови зърна в Гренада

С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...

публикувано на 07.04.25 в 17:15
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15