Музика със собствено лице: ЧРД на Роби Кригер, китарист на "Дъ Доорс"

Толкова знаменити рожденици днес – и все чудовищни бижута от мъжки род в музикалната съкровищница – Дейвид Боуи, Елвис Пресли, Роби Кригер, имаме и самороден диамант, който обаче годинките и светлините на прожекторите предстои да дошлифоват с блясък – и това е Дамиано Давид, певец и композитор на италианската фънк рок сензация "Манескин". Твърде ранен час, като за кафе, а не за концентрирани напитки, които носи всеки от споменатите рок герои.

Кой може обаче да откаже чаша искрящо червено от личната винарна на Роби Кригер край Лос Анджелис, зареждана от лозята му в последните над 30 години – само за най-близки приятели. Ами, наздраве! Човек е на толкова, на колкото се чувства. Това ни казва Робърт Алън Кригер, който днес навършва 78 години, но като че ли изживява втора младост. Роби Кригер, китаристът и хармоникар на митичната банда "Дъ Доорс"... Мнозина биха приели това за предостатъчно като представяне на този харизматичен музикант и композитор, обаче аз - дано остане време, смятам да ви въведа и по-навътре в индивидуалната му творческа лаборатория. Тя, разбира се, е запазила по някакъв начин духа и атмосферата на покойния колос Джим Морисън – лицето и гласът на "Дъ Доорс", но в нея бълбукат твърде много и коренно различни стилови смеси извън онова сочно и трансцедентално блус-рок звучене, с което "Дъ Доорс" се вписаха в необятната картина на психеделичния саунд и се наредиха сред флагманите на младите бунтари. Истината настоява да не пропусна факта, че тъкмо Роби Кригер е не само китаристът на "Доорс", но и композитор и автор на текстовете към някои от най-популярните парчета на бандата. Заслужава да откроя шедьоврите "Light My Fire" - класиран на 7-о място в чарта на VH1 "Най-великите рок парчета", "Love Me Two Times", "Touch Me", "Love Her Madly", "Spanish Caravan", "Tell All The People" и "Yes, The River Knows". Единственият запис, в който той пее с групата, е посветеният на Отис Рединг "Runnin' Blue" от тавата "The Soft Parade", чиято премиера се състоя през юли 1969 година. Звукът и естетиката на тази формация бяха съвсем нови за времето си. Групата е уникална, тъй като няма бас китара. Лириките на парчетата са сложни и сюрреалистични; в тях става въпрос за секс, мистицизъм, наркотици, убийства, лудост и смърт. Роби е на 19 – най-младият в бандата, тих и ненатрапчив. Има къдрава кафеникава коса и мътни зелени очи, които му придават замаян вид. Някои смятат, че се дължи на наркотици или на контактни лещи със сгрешен диоптър. Ексцентризмът му се подчертава и от начина на говорене - колебливо, сякаш всеки момент ще заспи, краищата на изреченията се извисяват във въпросителни или заглъхват в шепот. Но, както знаем, твърде често външността заблуждава. Зад този замаян детски вид се крият остър ум и тънко чувство за хумор, и двете наследени от баща му - умерено заможен човек,който консултира правителствени агенции относно планирането и финансите им.

Роби се озовава в групата по неопределено приятелски начин - той и барабанистът Джон Дензмор посещават един и същ курс по медитация, първо се сбиват, а чак сетне връзват по-топли отношения. Или така поне твърдят Дани Шугърман и Джери Хоупкинс в книгата "Дъ Доорс: От другата страна". И Роби, и Джон, са от Калифорния. Роби има еднояйчен близнак. Учил е гимназията към Калифорнийския университет. Минава и през гимназиите в Пасифик Палисейс – богато предградие на Ел Ей на бреговата ивица, - и в Менло Парк в Сан Франциско. Джон го кани да се срещне с няколко момчета, наричащи себе си "Дъ Доорс". - "Дъ Доорс?" – казва Роби и се засмива равнодушно - Яко!" Репетициите им започват в къщата на Кригер, тъй като родителите му имат отделна стая с пиано. Бързите пръсти на Роби фино импровизират привидни блус мотиви, които ще залегнат трайно в саунда на квартета. Именно по настояване на китариста останалите се съгласяват да си наемат професионален мениджър. Това става когато композираният от Кригер сингъл "Light My Fire" влиза в националните чартове. До този момент целият бизнес на бандата се ръководи от фирмата "Електра", от бащата на Роби, както и от самите рокаджии.

Последният индивидуален албум на Кригър - седми солов в неговата дискография "The Ritual Begins Аt Sundown", с брилянтни и елегантно ясни арпежи затвори изминалото десетилетие, след като го откри с предишния си проект "Singularity". Чудесен мост към новата декада, в която американецът нахлу уверено, идейно и без никакви намерения да закача на стената своята прочута Gibson Ес Джи Спешъл, модел 1964-та. 10 инструментални пиеси, които не са точно рок, а по-скоро китарноориентиран джаз-рок и фънк, с много груув и сериозна доза ултрамодерно биг-бендово звучене. Стиловете, с които Кригер бродира в общата канава, са джаз, ейсид рок, хеви блус, фънк, прог и всевъзможна психеделия, като интелигентно се забавлява с тяхната сериозност. Това обаче е музика отвъд състезателните струнни драми и шредове, така присъщи за съвременните китарни герои. Роби създаде собствено еклектично направление, което е стандарт само по себе си и което той не само следва, но и не спира да развива умно и находчиво. Докато малцината останали живи от неговото поколение продължават да ни натъжават с мълчанието си, Робърт Алън Кригер вади страшни индивидуални проекти, макар и по веднъж на десетилетие. Без да се опитва да преформулира правилата на саунда си, той е все така свеж и убедителен в посланието, че понякога добрата музика си е добра, независимо от времето. Затова "Тhe Ritual Begins Аt Sundown" учудва единствено с нивото, което неговият автор успява да пази. Това е колекция от хващащи инструментални парчета, в които на преден план са меките, кадифени, премерени китари. Първокласно издание във всяко отношение, дори като дизайн. Роби следва традицията от "Singularity" да издава албуми, върху чиито корици са негови авторски илюстрации.

"Избрах името "Singularity" от една моя картина, която използвахме и за обложка – разказва той – Усамотяването е личен акт, подобен на "Големия взрив", при който се е формирала вселената. Може би трябваше да започна с нещо по-скромно като изчезването на галактика или две, но си казах "Какво, пък?". Слава богу, музиката извиква мисли, кореспондиращи с подобни събития". Този път Кригър е отишъл още по-далеч - спрял се е на различни илюстрации за компактдиска и копията, които бяха тиражирани на жълт винил. Чудесно е, че на тази достопочтена възраст китаристът продължава да експериментира музикално, вместо да се оттегли от сцената под лаврите, с които историята и феновете го увенчаха още преди ехей – две хилядолетия. "Очевидно фокусът върху китарата е креативният ми източник - подчертава Роби – Нещата произтичат основно от стила ми на свирене, от начина, по който построявам парчетата. Просто се опитвам да правя все по-добра музика, която има собствено лице". Да, прекрасно формулирано от самия него – от 1 л., ед. число. Музиката на Роби Кригер е със собствено лице. Без нито една бръчка върху него.