Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. Росен Гацин от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.
Своите проучвания Гацин ще представи в специална изложба, която ще бъде открита на 1-ви ноември в Националния антропологичен музей. В нея той ще покаже родословни дървета, родови фотографии, различни предмети от бита, които са предавани от поколения на поколения, като всяко име, предмет и родословно дърво ще носят свой код на идентичност и така ще могат да се откриват общите белези. Изложбата, според автора, ще подпомогне всеки да проучи собствената си родова история.
"През последните години се наблюдава едно унифициране, заличаване, по-малко интерес към наследствеността, но това е световен процес, а не само български, уточни Гацин. Трудно е днес на децата да се обясни необходимостта от познание за миналото и родословието – и въпреки това аз съм оптимист и мисля, че информацията ще бъде съхранена за поколенията", категоричен е културологът.
Като новите технологии, според него, дори могат да бъдат в полза на обработката и съхранението на събраната информация и данни. "В българския фолклор, традиции и обредност всеки един празник, съхранява българското, като по този начин се съхранява и идентичността ни", разяснява Гацин. Като пример той посочва традиционни български фамилии, в чиито имена се съдържа и занаятът, който практикуват.
На 18-и май в Нощта на музеите Росен Гацин организира специално ателие по родословие. "Моята цел е да спечеля младите за нашата кауза", споделя гл. ас. Росен Гацин. Подготвил е специални бланки и схеми за деца, в които подрастващите могат с помощта на родителите си да напишат името си, както и тези на своите родители, баби и дядовци, и това ще възбуди интереса на всеки посетител. Самите събития, посветени на Нощта на музеите, се провеждат в Музея по антропология към БАН и започват в 18.00 часа, уточнява културологът.
Целия разговор на Ани Костова с Росен Гацин в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – личен архив
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
