Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. Росен Гацин от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.
Своите проучвания Гацин ще представи в специална изложба, която ще бъде открита на 1-ви ноември в Националния антропологичен музей. В нея той ще покаже родословни дървета, родови фотографии, различни предмети от бита, които са предавани от поколения на поколения, като всяко име, предмет и родословно дърво ще носят свой код на идентичност и така ще могат да се откриват общите белези. Изложбата, според автора, ще подпомогне всеки да проучи собствената си родова история.
"През последните години се наблюдава едно унифициране, заличаване, по-малко интерес към наследствеността, но това е световен процес, а не само български, уточни Гацин. Трудно е днес на децата да се обясни необходимостта от познание за миналото и родословието – и въпреки това аз съм оптимист и мисля, че информацията ще бъде съхранена за поколенията", категоричен е културологът.
Като новите технологии, според него, дори могат да бъдат в полза на обработката и съхранението на събраната информация и данни. "В българския фолклор, традиции и обредност всеки един празник, съхранява българското, като по този начин се съхранява и идентичността ни", разяснява Гацин. Като пример той посочва традиционни български фамилии, в чиито имена се съдържа и занаятът, който практикуват.
На 18-и май в Нощта на музеите Росен Гацин организира специално ателие по родословие. "Моята цел е да спечеля младите за нашата кауза", споделя гл. ас. Росен Гацин. Подготвил е специални бланки и схеми за деца, в които подрастващите могат с помощта на родителите си да напишат името си, както и тези на своите родители, баби и дядовци, и това ще възбуди интереса на всеки посетител. Самите събития, посветени на Нощта на музеите, се провеждат в Музея по антропология към БАН и започват в 18.00 часа, уточнява културологът.
Целия разговор на Ани Костова с Росен Гацин в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – личен архив
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
