Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

55 години от основаването на Института за космически изследвания към БАН

За Международната научна конференция "Космос, екология, сигурност"

45-годишнина от полета на първия български космонавт

Снимка: ИКИТ-БАН

GPS-ът, прогнозата за времето, предупрежденията за бедствия – всичко това е част от космическите технологии, без които не можем да си представим света днес.

От 22 до 25 октомври в София ще се проведе Двадесета юбилейна международна научна конференция "Космос, екология, сигурност".

Организатор на събитието е Института за космически изследвания (ИКИТ) към БАН под егидата на президента Румен Радев и съвместно с началника на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров.

Събитието ще чества 55 години от основаването на ИКИТ, както и 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов.  

Акцентите в предстоящата конференция представят във "Време за наука" Валери Васев, директор комуникации на ИКИТ и проф. д-р Гаро Мардиросян.

По повод значимите годишнини, свързани с историята на българското космическо дело, ще се проведат и предхождащи конференцията събития, съобщава Васев.

На 22 октомври от 14 ч. ще гостуват трима чуждестранни космонавти от програмата "Интеркосмос" и ще се проведе кратка пресконференция.  

Честването ще отчете 55-годишната история на ИКИТ, в рамките на която двама български космонавти са изпратени в космоса. Страната ни е и третата в света, произвела космическа храна и първата, създала специална оранжерия за отглеждане на пшеница в космически условия, по думите на Васев. Полетът на Георги Иванов през 1979 година нарежда България на 18-то място сред космическите страни в света.

Проф. Мардиросян е носител на титлата "Изобретател на годината 2023", като през изминалата година ученият патентова четири изобретения в областта на защитата от бедствия и аварии. Професорът е автор на над 160 научни публикации, над 70 патента за изобретения и името му е записано в "Златната книга" на българските изобретатели и откриватели.

Проф. Мардиросян запознава слушателите с приложението на космическите разработки в съвременни свят. Изискванията на космическите изследвания модернизират компютъра, изтъква ученият. Друго, което използваме ежедневно, е дистанционното изследване на земята.

Космическата совалка, която вече е "пенсионирана", с появата си прави революция в космическите технологии, а един от материалите, с които е изработена, се оказва много здрав и издръжлив на висока температура, което отключва редица потенциални приложения, разказва проф. Мардиросян.

С цел подобряване на хигиената в космоса е създадено бельо за космонавти, чиято специална тъкан, оказва се, облекчава страданията на болните от тежки изгаряния.

Ученият изброява още примери, илюстриращи твърдението, че днес масово ползваме достиженията на науката, създадени с цел космически изследвания.

Повече за българското космическо дело и предстоящите събития чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 проф. Йорданка Семкова

България произвежда дозиметрите за изследване на радиацията в Космоса

Условията в космоса са много различни от тези на земята, при които ние се раждаме и живеем целия си живот и към които целият ни организъм е силно приспособен. Безтегловността е първият фактор, който е различен и с огромно значение за цялостното човешко здраве и физиологическите и психологически функции. Вторият фактор е изолацията в едно..

публикувано на 31.03.25 в 17:50

Единственото гробище за слонове в света е в Тайланд

Мечтая да пътувам толкова често, че служителите на летището да ме питат "Накъде този път". И с Александър Александров-Алекс е така. Той е певец, радио и телевизионен водещ и неуморим пътешественик. Музикалната му кариера започва благодарение на композитора Развигор Попов, който е автор на повечето му песни. Алекс има пет издадени албума,..

публикувано на 31.03.25 в 16:15
акад. Лъчезар Трайков

Повечето неврологични заболявания започват много преди първите симптоми

"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва информацията, която идва от околния свят чрез нашите сетива. Тя се обработва от мозъка и дотук е сходството с компютъра. Може да се спори за обема и бързината на обработването на тази информация, но..

публикувано на 30.03.25 в 10:15

Трикове за интересно пребиваване в твърде туристическите Египет, Мароко и Южна Африка

Като почитател на бавното живеене пътуващият писател Бойка Велинова предпочита да странства по света без да е обвързана с туристическа агенция и да е част от група. Тя и съпругът ѝ Стоян са обиколили 123 държави на шест континента предимно със самостоятелно организирани пътешествия. По телефона от Испания, където живее в последните години, Бойка..

публикувано на 28.03.25 в 17:45

Може ли чуждоезиковото обучение в училище да бъде ефективно

Въпроса обсъждаме в рубриката "Всичко за образованието" с Донка Дойчева-Попова, инициаторка на петиция "За ефективно чуждоезиково обучение в училище". Не е тайна, че обучението по чужд език, най-вече английски, не отговаря на възможностите на децата и очакванията на семействата. За впечатляващия брой учебни часове (най-малкото 574 от втори до..

публикувано на 27.03.25 в 17:40