Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За националния парк "Шумава" в Чехия или защо биоразнообразието е толкова важно

4
Национален парк „Шумава“, Чехия
Снимка: Архив на организация „На Мисли“

"Образованието по екология и биоразнообразие е ключово, за да може човек не само да се научи да познава по-добре света около себе си, но и да го цени и да го пази", казва Александър Маринов-Санчо. Той е преводач по професия, но еколог и орнитолог по душа и сега споделя своя опит като доброволец в лагера в националния парк "Шумава" в Република Чехия. Санчо разказва как се работи там за възстановяването на влажните зони, но също и защо това биоразнообразието е толкова важно.

"Това, което видях там, е тучна и влажна смърчова гора, пълни с вода мочурища и множество рекички, които текат навсякъде. По време на лагера имахме възможност да се включим и във възстановителните дейности, които са доста мащабни. На 44 места в парка се провеждат дейности като изграждане на бентове или възстановяване на естествените меандри на реките, защото това спомага в борбата срещу засушаването, но намалява риска от наводнения, в резултат от климатичните промени в Европа", разказва Александър Маринов. По думите му, националният парк "Шумава" на практика представлява една огромна гъба, вид естествен резервоар и именно затова мястото е толкова важно.


От близо двайсет години в района на "Шумава" успешно се работи по програми за възстановяване на влажните зони, а в доброволческите лагери днес се включват млади хора от цял свят. Александър Маринов-Санчо разказва и за българските примери и за всички усилия, които се правят и в "Шумава", но и у нас, за да се запазят влажните зони.

Националният парк „Шумава“ е добър пример за успешни практики за възстановяване на влажните зони.

Снимки: архив на организация "На Мисли"
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10