За мен Столичния куклен театър води нещата напред в това изкуство, второ предлага най-интересни заглавия в репертоара си, богата палитра от режисьори и то добри, които участват и работят в този театър и това е политика на колегите, която не може да не бъде забелязана и затова и по света и навсякъде Столичния куклен треатър е еталон, заяви проф. Боньо Лунгов гост в изнесеното студио на Радиокафе от Столичния куклен театър.
Според режисьора кукленото изкуство у нас е на световно ниво, но за да остане така, то трябва да се пази и подържа.
Ние трябва да сме много щастливи и много благодарни на Театралната академия и въобще на образованието и обучението за куклен театър, което имаме в България, което дава един шанс и ни извежда крачка напред, пред някой от страните. От таетралната академия излиозат кадри, които са готови, да започнат работа в театър, както при нас или в останалите театри в страната. Това е една школа, която подготвя хората не толкова да станата прекрасни артисти, а по-скоро в поската на това да канализират мисленето им и да ги научат на труд, коментира зам.-директорът на театъра Иван Райков.
В неделното Радиокафе гостуваха са проф. Боньо Лунгов- един от най-добрите кукленици в България през последните 15-20 години, известен в цял свят режисьор, педагог и преподавател и ръковотел на Учебния куклен театър в НАТВИЗ "Проф. Кръстьо Сарафов" и заместник-директорът на Столичния куклен театър, Иван Райков- режисьор, познат не само у нас а и в Европа, поставя много от куклените постановки.
По принцип е приятно, когато те канят навън и те харесват. Но това е хубавото на кукления театър, особено на нашия, българския куклен театър, аз вече от позицията на преподавател и ще продължа да твърдя до края на живота си, както моя професор Николина Георгиева и проф. Йонков, които изградиха тази школа, че ние сме наистина популярни и в Европа и в Свети е хубаво, че можем да го запазим все още, не знам до кога, но се мъчим това да остане в бъдещете, каза проф. Лунгов.
Хубавото е, че ние можем да популяризираме това изкуство навън, но в същото време да си работим и в собствената страна, което е най-хубавото и най-прекрасното! Аз не бих могъл да живея навън, нищо, че моите деца за съжаление заминаха, но аз оставам тука и с удоволствие работя в България, допълни проф. Лунгов.
Оценявам нещата, които се случиха с моето развитие и с моята кариера като един страхотен шанс, който ми беше даден и от който се възползвах, може би благодарение на моята упоритост и на моя инат да продължавам да се занимавам с това нещо, въпреки всички трудности.Това каза заместник-директорът на Столичния куклен театър, режисьорът Иван Райков.
Ако трябва да съм честен хората, които се занимават с куклен театър или куклениците по цял свят са бедни хора. Това е една професия, която почти навсякъде по света се крепи на доброто желание и на ентусиазма на голяма част от хората да вървят напред, да откриват нови неща. Не без назчение е и наследството, което ние тук в България имаме, т.е. ние имаме нашите театри имат една грижа от държавата, имат свои собствени сгради, някои от театрите имат, макар и скромно финансиране от държавата, Министерствтото на културата, кандиадстват по различни финансиращи програми. Наследството, изградено в предните години и структурата на нашите театри е коренно различна от това, което има като куклено изкуство по света, обясни Райков и допълни: Там форматът на трупите, на театрите е значително по-малък. Това са тип семейни театъри или, малки тръпи, които съществуват покрай едно две передставления, доакто ние тук имаме възможността да правим нови и нови представления.
За миналия сезон в Столичния куклен театър са поставени 38 различни заглавия и са изиграни над 650 представления. В репертора има представления за всяка възраст- от спектакли за най-малките до представления за възрастни.
Още за кукленото театрално изкуство, постановката на проф. Боньо Лунгов и предизвикателствата на куклениците в България и по света с двамата режисьори Проф. Боньо Лунгов и Иван Райков можете да чуете в звуковия файл.
В края на миналата седмица Столичната община въведе мярката Зелен билет, с който срещу 1 лев всеки може да пътува неограничено целия ден с градския транспорт в София. Въвеждането на Зеления билет важеше за четвъртък и петък, когато стойностите на фини прахови частици във въздуха бяха нормализирани. Именно затова голяма част от столичани..
В подлеза на бул. "Цариградско шосе“, при бившия хотел "Плиска“, вече е факт първата водеща (тактилна) линия за незрящи. Идеята идва от Виктор Асенов, който е със 100% вродена слепота и от години се бори за по-безопасна среда за хората като него. Инициативата подема кметът на район "Слатина“ Георги Илиев, а проектът е осъществен с..
През следващото денонощие метеорологичната обстановка в южната половина от страната ще остане усложнена. С временни прекъсвания снеговалежите ще продължат, като значителни ще бъдат в Рило-Родопската област, Странджа и Сакар, а слаби - в Предбалкана, съобщиха от НИМХ. Без валежи ще бъде в Дунавската равнина. Вятърът ще се ориентира от североизток - ще е..
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...