Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българка с проект за разпознаване на мъртвите клетки

Все по-рядко младите хора избират да се реализират в сферата на науката. Малко от тях знаят какви възможности предлагат академичните среди. Докато в училище можеш да добиеш теоретична представа за науката, университетът позволява да практикуваш наученото.

Мария Мичева е студентка по специалността „Медицинска физика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Страстта си към науката тя открива в първи курс по време на лекциите по химия и веднага проявява желание да се занимава с кръжочна дейност във Физическия факултет.

В началото не правех нищо съществено, но с времето започнах да участвам в различни проекти, като помагам с най-основните неща, разказва Мария, която няколко години по-късно вече разработва своя първи иновативен проект с подкрепата на научните си ръководители доц. Алексей Василев и доц. Станислав Балушев.

Всичко започва с подготовката на дипломната ѝ работа, която се превръща в разработване на специфично багрило. Характерно за него е, че то различава живите клетки от мъртвите. Имахме идея, че багрилото може да се използва за медицински цели и въз основа на неговите свойства открихме, че то може да взаимодейства с ДНК.

Технологията на разпознаване на мъртвите клетки се състои в това, че когато багрилото проникне в клетката директно се свързва с ДНК. Наличието на свободна ДНК - молекула в клетката означава, че е нарушена нейната цялост или че е увредена. Има много подобни багрила на пазара, но обикновено те действат в комбинация от две, три и повече багрила в един комплект за изследвания. Уникалното при това багрило е, че то се натрупва по клетъчната стена на здравите клетки и свети (флуоресцира) по един начин, а проникнало в болна или злокачествена клетка, достига до клетъчното ядро и свети по различен начин (с друга дължина на вълната).

Друг много интересен факт е, че багрилото маркира само едната част от деляща се клетка, като остава във вътрешността само на едната от двете новополучени клетки. Тази технология е принос към развитието на медицината и в бъдеще би помогнала за откриването на много чернодробни и онкологични заболявания.

Освен любовта към науката, стремежът на Мария да помага на другите, е основен мотив да участва в още много проекти, подобни на този. С медицинската физика можеш наистина да помагаш много на хората. Аз поех по малко по-различна пътека на медицината като реших да помагам с наука, споделя Мария с усмивка.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кристиян Александров с Шанън Гейе

Кристиян Александров – от Акага до Ванкувър и (на 9 август) в Банско

Кристиян Александров днес е част от музикалната сцена на канадския град Ванкувър, който се намира на едни линия с прочутия си с алтернативните рок банди (и не само) Сиатъл. Но е роден в София. Завършил е Музикалното училище в София с пиано (+перкусии). Там най-добрият му е приятел е друг пианист, Ясен Велчев (Акага и Те). В неговия випуск са „и..

публикувано на 20.07.25 в 19:11

Долината на здравето

Радиокафе днес се излъчва от величествения Костенски водопад . Йордан Ангелов ,   кмет на Община Костенец е пръв наш гост и първите му думи са за проектите, по които работи общината, без да се забравят разбира се, и предизвикателствата и решенията: "Водят ме в Копривщица, Панагюрище, рецитирам за да обича и пази България" (Петър). "Четяхме..

публикувано на 20.07.25 в 12:00

Софийски разкази - Радиоразходка по ул. Георги С. Раковски

Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..

публикувано на 19.07.25 в 16:00
Аспарух Лешников

Историята оживява - Аспарух Лешников, АРИи първа и втора

Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..

публикувано на 19.07.25 в 15:00
Борю Зевзека (в средата) с приятели

Адресите на любовта - Борю Зевзека

Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..

публикувано на 19.07.25 в 14:00
С Константин Драгов и Сана Драгова

Медитацията е начин да се чувстваме нормално

Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..

публикувано на 19.07.25 в 11:54

Киното е лесен път за предаване на култура

Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..

публикувано на 19.07.25 в 11:02