Попитахме ги как става така, че са едновременно любимци както на децата, така и родителите. Според Стан може би отговорът се крие в симбиозата между това, че правят нещо интересно за децата, но то е полезно и има стойност, която родителите оценяват.
Как, обаче, можем да станем влогъри, поинтересувахме се ние, защото това е въпрос, който вълнува много деца, които са техни последователи.
Не е трудно да вземеш телефона, да пуснеш камерата и да говориш за нещата, които те интересуват и са ти интересни, но влогърството днес също така е и една отговорност, защото в крайна сметка ние сме пример за подрастващите.
А подрастващите имат нужда от пример, който да ги мотивира да постигнат нещо в своя живот, да бъдат амбицирани и да постигат целите си, обясни Стефи.
Оказва се, че за да си влогър, да си успешен и да те харесват, може би не е чак толкова лесно, колкото може би изглежда. Също така, коства и много енергия.
Създаването на видео отнема една седмица – от писането на сценария, до намирането на локации, ангажирането на хора, които снимат, обработка. Последното видео, което Стан и Стефи са заснели, е било с продължителност 10 минути и е създавано в рамките на три дни.
Стефи обясни, че да бъдеш влогър, трябва да си сценарист, да си креативен, да си артист, монтажист. След публикация да бъдеш активен в социалните мрежи, да отговаряш на коментари, да съчетаеш много професии в едно, но пък, естествено, след това има възвръщаемост.
И тъй като плуват в свои води в социалните мрежи, ги попитахме какво дават те.
Дават възможност да се изразиш, да промениш мирогледа на хора. Ако имаш какво да кажеш, ако имаш послание, да бъдеш чут. Дават възможност да се изявиш, ако имаш качества и таланти, които искаш да покажеш на хората. Това е една огромна сцена, ако знаеш как да я използваш, казва Стан.
Освен да създават видеа, обаче, Стефи и Стан пишат и книги, защото смятат, че нещата, които се споделят чрез литературата, не могат да бъдат предадени с видео. Има неща, които можеш да напишеш, казва Стани добавя, че вярва, че децата и подрастващите имат нужда да четат.
Да гледаш нещо, е различно от това да се потопиш в една книга, да усетиш стила на автора, да усетиш неговото послание, да съпреживееш това, което авторът ти казва с думи, чрез богатството на твоето въображение
Какви са историите, които се крият в книгите на Стан и Стефи и каква емоция носят те - чуйте в звуковия файл.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..