Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Докога ще липсват инвестициите във Видинско

Снимка: Радио ВИДИН

Днес в "Посоките на делника" говорим за икономическата обстановка в Северозапада, намаляващия брой на малките и средни предприятия и липсата на инвестиции, въпреки наличието на условия за развитие на един или друг бизнес.
Според статистиката основните икономически показатели за Видинска област са с по-малък относителен дял спрямо страната. Отрицателната тенденция се отнася за всички основни демографски и икономически показатели- население, наети лица и брой предприятия. В икономическата структура на областта доминиращо място заема секторът на услугите. През 2009 г. в област Видин индустриалният сектор създава 14,95 % от добавената стойност на икономиката в областта.

И така- каква е ситуацията в момента- броят на всички предприятия на територията на област Видин е 3183, като само 4 са големите предприятия, които дават хляб на хората. За периода 2009-2011 година в областта се отчита намаление на предприятията с 250 бр., което представлява над 7,3%. Подробни данни оповести в края на миналата седмица областният управител на Видин Кръстьо Спасов:

"Микропредприятията са 2978, малките- са 175, средните- са 26, и големите фирми над 250 наети лица са само 4. Изводите от тези данни са, че бъдещото развитие на икономиката в областта е свързано с осигуряване на възможности за развитие на конкурентоспособнен микро-, малък и среден бизнес. Към момента те не са достатъчно конкурентоспособни по отношение на достъпа до финансиране, иновативността. Дсотъпът до финасиране е ключов за тях. Много важен е и човешкият фактор. Трябва да се предвидят стимули, особено за стартиращ бизнес- нисколихвени кредити или такива с гратисен период на погасяване, създаване на гаранционен фонд и др."
Тук е мястото на въпроса защо липсват инвеститори, макар да има условия за правене на бизнес. Имаме и конкретни примери от региона. В село Макреш някога е имало керамичен цех, развалините от него стоят и днес. Лилия Димитрова разговаря с кмета Иван Каменов:

"Не заварих като кмет работеща икономика тук. Керамичният цех е върнат на бившите собственици по закона "Лучников", има много наследници. Всеки продаваше тухли и цигли, като смяташе, че това е неговият дял, докато всичко се разграби. На територията на село Макреш се намира най-добрата глина в България. На база на спечелено дело от Община Макреш ние се настанихме в този остатъчен поземлен фонд, пробвахме да намерим инвеститор. През 2001 г., опитахме с чехи, но те така и не направиха нищо. Казаха, че транспортът ще оскъпи продукцията, че пазарът е наводнен с внос и не поискаха да инвестират. Тук обаче има находище на висококачествена глина, само трябва някой да инвестира и така да се оползотвори"- не скри разочарованието си кметът на Макреш.

СнимкаВ кулското село Старопатица, в някогашния краварник, чужд инвеститор е имал намерение да направи цех за производство на екопелети за отопление. За съжаление, инвеститорският интерес изчезнал, а с него и мечтаните работни места, разказа кметът на селото Николай Николов:

"Имаме една сграда от бившето ТКЗС, от която се интересува испанец, иска да направи малък цех. Така ще даде поне 15 работни места. Цехът ще произвежда еко пелети за огрев. Дали ще стане реалност, не мога да кажа, но се надявам, защото имаме нужда от реални работни места."

Снимка

И още- някогашната промишлена гордост на Белоградчик- Телефонният завод, отдавна не е това, което беше. През март 1989 г. в него работят 2650 души, а производството достига 1 250 мил. телефони годишно. Десетки години това производство е структуроопределящо и се доказва на вътрешния и международния пазар. С намаляването на обема на работа намалява и броят на работниците, те не получават редовно заплати. В началото на 2011 година вече са останали около 30 души, които през месец февруари произвеждат последните 100 хил. телефона. След това жителите на града под скалите станаха свидетели на вандалско и безотговорно рушене на Корпус 1 на бившето предприятие. Сега този корпус е напълно разрушен, а вторият се стопанисва от банката-кредитор и е отдаден под наем на шивашка фирма...

Това са само няколко примера от региона за инвеститорския интерес към тях, или по-скоро за липсата на такъв. А ние ще продължим да търсим отговор, защо ситуацията в този край става все по-лоша.

В Закона за малките и средни предприятия е записано, че Министерският съвет одобрява Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия. Министърът на икономиката ръководи държавната политика за насърчаване на малките и средните фирми при постигане на балансирано социално-икономическо развитие на отделните райони на страната. Също така координира провеждането на държавната политика при взаимодействие с държавните органи, органите на местното самоуправление, юридическите лица с нестопанска цел, сдруженията, подпомагащи малките и средните предприятия, и браншовите камари и съюзи. Ако това бе свършено, може би Видин нямаше да е в такова окаяно положение- видно още при влизане в града с останките от някогашния Химкомбинат- сега "жив" наполовина с действащия си ТЕЦ. И това не е единственият пример. Те са навсякъде около нас....



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Справя ли се туризмът в условията на политическата криза?

Над 100 000 българи ще посрещнат празниците зад граница в края на тази година. От тях около 60% ще посетят близки и приятели, докато останалите ще предпочетат разнообразни туристически дестинации. Тази година празничният период е повече от 10 дни - от 20 декември до 2 януари, което насърчава както семейните, така и корпоративните пътувания...

публикувано на 18.12.24 в 10:45
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..

публикувано на 17.12.24 в 13:25

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...

публикувано на 17.12.24 в 11:29

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..

публикувано на 16.12.24 в 15:32

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора.  До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..

публикувано на 13.12.24 в 12:00
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45